Третият месец на годината, март, според нашите предци е месец на вола, според астрономите до 21 март слънцето стои в знака на Риби, а след това в знака на Овен, а според вътрешната ни нагласа, това е началото на пролетта. Месецът е посветен на римския бог Марс, от когото и получава наименованието си. Марс е покровител на природата и нейните красоти зараждащи се отново, всяка година през март. За римляните той е бог на войната, но и бог борец срещу демоните на зимата и злото. За прабългарите волът е свещено животно, той не дава мляко, не опложда, но оре земята, която дава всички плодове на природата. Затова март е месец на вола, начало на пролетта и полската работа. През март е и така таченият от нас празник Тодоровден. През 2006

година се пада на 11 март - събота, а седмицата преди събота се нарича Тодорова седмица. В народните представи цялата Тодорова седмица е период, в който върлуват силите на злото; период опасен, враждебен, неблагоприятен и нечист. Време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет. Първият ден на тази седмица се нарича Чисти понеделник, Пъси понеделник, Куковден или Кукеровден. Той е първият ден на Великденския пост, в който се тримири (не се яде нищо, не се пие вода). Стопанките не бива да работят, за да не предизвикат полудяване в семейството или бяс по животните. За да се предпазят от заболяване кучетата трябва в този понеделник да ги люлеят (или бесят) - връзват ги през плешките, усукват въжето и ги въртят. Другаде връзват тенекии на опашките им и ги гонят из селото.

Важен обичай през първия ден на Тодоровата седмица е шествието на кукерите (затова се и нарича Куковден). Това са мъже, маскирани с овчи кожи, дървени оръжия и различни звънци (хлопци, чанове). В дружината задължително присъстват двама мъже, единият е облечен в женски дрехи и с огромен корем (бабата), а другият - в мъжки, но дрипави дрехи (старецът). Тяхната роля в шествието е да симулират полов акт. Дружината се ръководи от цар, който подобно на царя на лозите, поема част от разноските и угощението. От сутринта кукерите обикалят из селото, спират хората, плашат ги и им искат пари. Следобед обикалят по къщите, играейки и вдигайки всевъзможен шум със звънците. След това на площада изкарват колесар, на който е покачен техният цар. Там извършват ритуално изораване и пръскат върху земята семе. Следва боричкане, шеги, при които царят удря, когото стигне. Понеделникът завършва с трапеза - угощение в дома на царя, където всички трябва да се напият.

Вторият ден от Тодоровата седмица се нарича Черен вторник (Чрн, Усовски вторник). Празнува се в чест на болестта устрел (или усов). Не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали. Вярва се, че Черен вторник е предводител, началник на всички вторници в годината. Който се е родил в този ден, е без късмет. Някъде наричат деня Сух вторник, защото от него започва сушата. За предпазване от болестта и от сушата на този ден стопанките месят питка, прекаждат я и раздават на съседите. Третият ден е Луда сряда (или Черна сряда, куца, крива) и е един от най-лошите дни през годината. Наречена е така, защото според народните представи това е денят на лудостта. В някои краища вярват, че тя се предизвиква, ако на този ден човек работи каквото и да е.

Четвъртият ден е Въртоглав четвъртък (или Въртоломей, Въртолей, Зимен Въртоломей). На този ден също не се работи, защото човек получава световъртеж и става зашеметен. Болестта произхожда от някакъв лош дух и влиза в главата. Прихваща също и добитъка и от нея той може да умре. За да умилостивят тази болест, домакините месят питки, наречени някъде мравучени пити, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират само на едно определено място; вярва се, че така всяка къща ще се предпази от нашествие на мравки.

Най-лошият и опасен ден в седмицата - петият е Черен петък (куц, глух, луд или сух петък). Смята се, че е предводител на дванадесет лоши петъци в годината. Не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата - от гръм, градушка и суша.

Тодоровден е винаги в съботата след Сирни заговезни и с него завършва Тодоровата седмица. Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур; прекаждат ги, прекаждат също и вино и ги раздават по къщите. Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете.

По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, пълно с прясна вода и малко вино и му дава да пие. Вечерта в дома на победителя ерген се събират всички, черпят се и играят хоро. Докато момците се подготвят за състезанието, момите задължително измиват косите си, за да са гъсти и лъскави като конски опашки. Във водата слагат пъпки от дряновиците сурвачки, стъбла от къпина или билки. На зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти.

На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се нареждат в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. От този ден невестата вече може да меси хляб в мъжовата си къща, да го пече и да го раздава.