|
Белият щъркел (Ciconia ciconia) е вид водолюбива птица от сем. Щъркелови (Ciconiidae), и е защитен от закона за защита на природата. В България гнездят около 10000–12000 двойки.
Това е широкоразпространен, но намаляващ вид, който се размножава в по-топлите части от Европа. Видът е мигриращ, и зимува в тропическа Африка.
Белият щъркел е ширококрила рееща се птица, която разчита на реене между термики от топъл въздух при продължителен полет на голямо разстояние. Тъй като термиките само над сушата, щъркели, заедно с големите грабливи птици, трябва да прекоси Средиземно море в най-тесните точки, и стотици птици могат да бъдат забелязани да минават през протоците Гибралтар и Босфорa.
Белият щъркел е голяма птица, висока 1 м. с 2 м. размах на крилата. Тя е изцяло бяла, с изключение на черните пера по крилата, и червените клюн и крака. Ходи бавно и стабилно по земята. Както всички щъркели, лети с източен врат.
Размножава се в отворени селскостопански области с достъп до мочурливи блата. Изгражда гнездо от пръчки в дървета, на сгради, или на специални платформи. Тъй като е смятан за птица на късмета, не е преследван, и гнезди близо до човешките селища. В южна Европа, гнездата на щъркелите могат да често бъдат видени на църкви и други здания. Често оформя малки колонии.
Изчезването в северните области може да бъде дължимо на изсушаването на мочурища и сблъсъци със захранващи кабели.
Белия щъркел, като повечето негови роднини, се храни главно жаби и големи насекоми, но също и млади птици, гущери и гризачи.
Този щъркел е почти тих с изключение на шумното тракане с клюн, когато възрастни индивиди се срещат при гнездото.
--------------------------------------------------------------------------------
Според митологията, „щъркелът“ е отговорен за донасянето на бебетата. Тази история вероятно се е появила, защото белите щъркели имат навик да гнездят на комините в градски области, и съответно често биват забелязани около човешки селища.
| 
