За прилепите . . .

Появили се преди около 55 млн. години, прилепите са едни от най-древните бозайници и днес заедно с гризачите, са най-разнообразният и широко разпространен разред, наречен Ръкокрили, от този клас. В света досега са известни повече от 1000 вида.
Няма други съвременни гръбначни животни, които използват толкова разнообразна хранителна база. Около 260 вида в тропиците се хранят с плодове или растителен нектар, с което участвуват в опрашването на растенията и разпространението на семената им. Почти всички останали се хранят с насекоми, а само 3 южноамерикански вида се хранят с кръв. Насекомоядните прилепи, които са най-богатата на видове група, са разпространени почти по целия свят. Хранят се с разнообразни насекоми и паякообразни. Един средно голям насекомояден прилеп с тегло около 15 гр. изяжда от април до октомври около 1,8 кг. насекоми!
Те са единствените активно летящи бозайници, водещи нощен начин на живот.
Основният дял от съвременните видове използват ехолокацията като начин за ориентиране, ловуване и общуване помежду си. Въпреки че разчитат основно на ултразвуци, всички прилепи пълноценно използват и зрението си.
Прилепите живеят в изключително разнообразни убежища - пещери, скални цепнатини, минни галерии, хралупи на дървета, под кората, различни съоръжения и жилищни постройки. За умерените ширини е характерна смяната на зимните и летните убежища.
Повечето видове раждат само по едно малко на година от края на май до началото на юли. Както всички бозайници, женските кърмят малките. В този период повечето видове образуват различни по численост колонии, като пещеролюбивите прилепи у нас правят такива от по няколко десетки хиляди индивида. По време на размножаването е изключително опасно да се безпокоят и влизането в убежищата им е забранено! Веднъж паднало на земята, малкото е напълно безпомощно и загива! След средата на август прилепите, напускайки тези места, започват да се хранят усилено, трупат подкожна тлъстина и се отправят към зимните си убежища.

В умерените ширини от края на ноември до началото на март прилепите изпадат в състояние на зимен сън (хибернация) и така преживяват неблагоприятния сезон. Най- често презимуват в подземни убежища - пещери, като оформят многочислени колонии. Безпокойството им може да бъде пагубно, защото разбуждайки се и летейки, те бързо изгубват енергийните си запаси и не доживяват до пролетта. Влизането в убежищата през този период също е абсолютно забранено! 

В сравнение с други дребни бозайници като земеровки и мишки прилепите живеят удивително дълго - около 10-15 години в естествени условия.
Подобно на птиците някои прилепи извършват миграции най-често при смяна на летните със зимни убежища. Обикновено те не са по-дълги от 100-300 km, но са известни и такива с дължина над 1000 km.
Тези изключително непознати, интересни, напълно безвредни и много полезни животни несправедливо са набеждавани за спътници на “тъмните” сили и предвестници на нещастие. Напротив, в районите, обитавани от големи прилепни колонии, насекомите почти никога не стават бедствие. Жертви на суеверия и поради тясната си привързаност към ненакърнените от човека местообитания, прилепите са изключително уязвими от нашата дейност. Веднъж напуснали ни, те не се завръщат. Понастоящем те са сред най-уязвимите групи бозайници. В Европа се полагат много усилия за проучването и опазването им, а броят на техните приятели непрекъснато расте.
Нека ги опознаем и запазим и в България, докато са все още около нас!