Рано сутринта на празника стопанката омесва и опича хляб, който някъде украсяват с цвят от лоза. Тя приготвя още и пълнена с ориз или булгур кокошка. После слага хляба,кокошката, бъклица с вино и шише с осветена вода в нова или чиста вълнена торба. Стопанинът нарамва торбата и заедно с останалите мъже от селото отиват при лозята. Всеки от тях отива на своето лозе и първото, което прави е да се прекръсти, обърнат към слънцето. После отрязва от три корена по три пръчки, полива отрязаното място с вино и благославя: "Колкото капки, толкоз коля грозде". Този обред се нарича "зарязване". След това всеки лозар поръсва лозето си със светената вода за плодородие и за предпазване от градушки.

След "зарязването" всички се събират на обща трапеза сред лозята или на оброка. В някои райони на страната преди да седнат на трапезата, мъжете първо избират цар, който да води пира. Цар може да стане всеки, но обикновено се избира някой по-заможен или "късметлия", при чието царуване е имало голям берекет. Избраният цар поднася бъклицата, зарязва и благославя: "на всяка лоза по шиник, от всяка по чебър".

След пиршеството всички се отправят към селото, като начело е царят, когото носят на рамене или теглят с колесар. В селото лозарите обикалят всяка къща. Стопанинът ги черпи с вино от бяло котле, като дава първо на царя, а после и на останалите да отпият. Колкото вино остане се плисва върху царя с думите: "Хайде нека е берекет. Да прелива през прагове". След като обиколят цялото село всички отиват в дома на царя и той е длъжен да черпи всички с вино.

Празникът се нарича още "Трифон пияница", защото царят задължително трябва да се напие - тогава ще има берекет по лозята. В отделни райони на страната на този ден се извършват и много други магически действия. В Скопско поръсват лозето с пепел, за да е едро.