Дуриан
Дуриан е тропическо дърво, разпространено основно в Югоизточна Азия, както и неговите плодове. Плодовете му са големи, бодливи с много минерали и хранителни вещества. Основен недостатък е острата им миризма. Зрелият плод може да достигне до 4 кг. Пътешественикът Ричард Стърлинг определя миризмата на дуриан, като "нещо средно между свински изпражнения, терпентин и лук". Поради този недостатък плодовете са забранени за транспортиране в самолетите, автобусите и градския транспорт в някои азиатски страни.
Тъмножълтият до маслинено-зелен плод е с продълговата, овална форма. Кората е покрита с къци, дебели, пирамидални, бодливи гърбици. Когато е напълно узрял, този плод разпространява неприятна за нас европейците, особено натрапчива миризма. Отглежда се в целия регион на Югоизточна Азия. В Европа се предлагат пресни плодове дуриан от Тайланд, в месеците от април до юли.
Има висока хранителна стойност.
Нарязани, плодовете трябва да се конумират веднага, защото месестата част много бързо става гранива и от оксидацията добва кафеникав цвят.
Най-вкусни са суровите плодове, поръсени със захар. Могат да се консумират и подправени със сол, черен пипер, лук.
Плод с вкус на сладко пиле може да се намери вече и на българските пазари.
|