|
КАКАОТО
|
Хората винаги са мечтали да се приближат до божественото, да вкусят неземните блага и наслади. понякога наистина са успявали, когато Прометей например е откраднал огъня и човешкият род започнал да го използва. Историята не е съхранила сведения кой пръв е опитал храната на боговете...
|
|
|
|
Една легенда разказва, че отдавна, много отдавна живял в земята на ацтеките един маг Кветцалкоатл, който отгледал такава вълшебна градина, каквато нямало друга на света. И той толкова се гордеел със своето творение, че вече се мислел за творец, равен на боговете... Разбира се, боговете не могли да му простят това и за наказание лишили горделивеца от разум. Обезумелият Кветцалкоатл унищожил своята градина и само едно вълшебно дърво оцеляло - какаовото. Това е само предание, но истината е, че научното наименование на това дърво ("какао теоброма") означава "храна на боговете".
Ацтеките използвали какаото като стривали плодовете, добавяли различни подправки, понякога и мед и тази ароматна напитка наричали "чоколатл". Знаменитият император Монтесума изпивал до 50 купички "чоколатл" на ден, което му придавало необикновена бодрост, сила и енергия. |
| КАКВО Е ХУБАВОТО В КАКАОТО? |
|
Освен че е ароматно и приятно на вкус, то е и още много полезно.
Съдържащият се в него алкалоид - теобромин, действа ободряващо, но е с много по-меко действие от друг известен алкалоид - кофеина. Затова какао може да пият и онези, които не бива или не обичат да пият кафе. Теоброминът влияе слабо на нервната система и активно - на сърдечно-съдовата и дихателна системи. Какаото е особено полезно при някои заболявания, например бронхиална астма. Смята се, че всички какаови продукти защитават зъбите от вредното действие на захарта.
Американски изследователи установили и един любопитен факт: независимо, че какаото е по-калорично от чая или кафето, то не води до напълняване. Просто дори една малка чаша какао предизвиква чувство на ситост, и човек не преяжда.
Какаото и шоколадът са полезни и при активна умствена или физическа работа, за мнозина те са прекрасен антидепресант.
Специалистите препоръчват какаото особено на децата. Понеже не всяко дете е в състояние сутрин рано да закуси преди да отиде на училище, една чашка какао му позволява да не усеща глад 2-3 часа - точно до голямото междучасие.
 Независимо от всичките си чудесни качества какаото не се ползва у нас с особена популярност. В чужбина какао се пие много повече, и шоколад също се консумира доста повече. Разтворимото какао може да събуди повече симпатия и по-лесно да се превърне в любима напитка за мнозина.
Какао се пие най-добре в големи, широки чашки с дебели стени. Смята се, че така удоволствието от вкуса и аромата на какаото е най-пълноценно. С бисквити или дребни сладки, сутрин и през деня - за бодрост, в студените есенни вечери - за повдигане на настроението.
|
| ИСТОРИЯТА РАЗКАЗВА |
Историята на шоколада започва много отдавна, преди повече от 3000 години.
Около 1500 година преди нашата ера в низините по бреговете на Мексиканския залив възниква цивилизацията на олмеките. До нас е достигнало много малко от тяхната култура, но някои лингвисти предполагат, че думата "какао" за първи път е прозвучала като "kakawa" някъде около 1000 лет до нашата ера, по време на разцвета на тяхната цивилизация.
След олмеките дошла цивилизацията на маите. Техните предци дошли внизините на северна Гватемала около 1000 години преди нашата ера. Дотогава (и все още много маи) живеят в хълмистите части на Гватемала и Мексиканската провинция Чиапас. Там по всяка вероятност, какаотое било рядко срещано, ако изобщо е било познато. В низините обаче маите открили и започнали да култивират диворастящото какаово дърво и именно по това време най-вероятно е възникнало съвременното произношение на думата "какао".
Около 250 г. на нашата ера културата на маите встъпила в своята класическа фаза. Някъде в 600-те години на нашата ера маите обработвали първите известни ни какаови плантации. Били издигнати техните градове със замъци-пирамиди и жестоки владетели. До своето падане през 9 век по своята архитектура градовете на маите превъзхождали архитектурата на древна Гърция и Италия от времето на ранния Ренесанс. Шоколадът бил разкош и свещена напитка за маите, при това не само в живота, но и в смъртта.
Не би било вярно да се мисли, че маите са познавали само една единствена шоколадова напитка. Те са имали добре разработени методи за приготвянето им с използване на различни добавки. Лингвистите, изучаващи културата на маите, са идентифицирали например фразите "witik cacao" и "cacao kox", но за съжалению ние не знаем какво означават те. Маите често използвали добавката - "piment". В много книги тази дума се превежда като "пипер", но това не е вярно. Истинското значение на тази дума е "карамфилово дърво". В Новия свят пиперът е бил неизвестен преди пристигането на испанците.
След 9-ти век класическата култура на маите се разпада и на тяхно място идват толтеките. Но и тази култура угасва през 12 век в резултат на вътрешни разногласия и въстания. След 1200 година ацтеките завладяват Мексико и околните територии. Тяхната цивилизация просъществувала до 1521 година, докато не била срината от испанците.
В много книги за шоколада се разказва, че именно ацтеките първи култивират какаовото дърво и изобретяват шоколадната напитка. И макар това да не е точно така, ацтеките изиграли най-голяма роля за разпространението на какаото в Новия свят. Според една легенда на ацтеките семената от какао са попаднали при нас от Рая и от плодовете на какаовото дърво идват мъдростта и силата. Най-главната територия на империята на ацтеките била областта Xoconochco, която те завоювали между 1486 и 1502 г. Така те получили достъп до най-хубавите плантации с какао. Областта Xoconochco била изолирана от останалата част на тяхната империя, затова търговците играели важна роля при пренасянето на какао-бобовете в столицата на ацтеките, Теночтитлан. Ацтеките използвали какао-бобовете и като парично средство. Още повече учудва количеството, което се съхранявало в кралските хранилища на империята. В един чувал какао, който пренасял търговецът, имало около 24 000 зърна какао. Това представлявало 3 "xipuipillis".
От някои източници е известно, че дворецът Nezahualcoyotl ежедневно е употребявал 4 xipuipillis, и за една година това правело вече над 486 чувала. Но това все още не било нищо в сравнение със склада с какао на знаменития император на ацтеките Монтесума. Казват, че в него се съхранявали повече от 40 000 чувала с какао. Тези факти не са потвърдени, но със сигурност в складовете е имало огромно количество какао. Маите наричали шоколадната напитка "xocolatl", а ацтеките - "cacahuatl"; на езика на инките в Мексико думата "шоколад" е комбинация от думите "choco" ("пяна") и "atl" ("вода"). Това е обяснимо, защото в ранните времена шоколадът е бил известен само като напитка.
Казват, че Христофор Колумб от своята четвърта експедиция в Новия свят е донесъл какао-бобове на краля Фердинанд, но никой така и не им обърнал внимание сред огромното количество всякакви съкровища. В следващите 100 години шоколадът се появява и в Европа. С цена по 10-15 шилинга за фунт, шоколадът се смятал за аристократична напитка. През 16-тото столетие испанският историк Овиедо е писал: "Само богатият и благородният може да си позволи да пие шоколад, понеже той буквално пие парите си. Всички нации използват какао-бобовете като валута: за 100 такива семена съвсем спокойно може да се купи добър роб."
Шоколадът се използвал и като лечебно средство. Така например, Кристофър Лудвиг Хофман препоръчвал шоколад като средство против много болести, опирайки се на опита на кардинал Ришельо. С развитието на промишлеността шоколадът станал по-достъпен, в него започнали да добавят разнообразни добавки: мляко, подправки, различни сладки вещества, вино и дори пиво. Първоначално шоколадът се смятал за мъжка напитка, но в последствие той станал любима детска напитка. През 1674 година с шоколад започнали да правят рула и сладкиши. Тази дата се смята за първото появяване на шоколад, който може да се и яде, а не само да се пие.
В Европа какаото попада най-напред в манастирите и в кралския двор, където се ползвал с голяма популярност сред придворните дами. От Испании "ксоколатл" прониква в Европа, бързо измества мексиканските подправки от тръстикова захар и ванилия. Правителството на немския император Карл V, съзнавайки колко е важен този продукт, иска монопол над какаото. Но още през XVII век контарбандисти активно внасят какао в Нидерландия. Първите лицензи за производство на шоколад измислят италианците. В Англия "Chocolate Houses" е по-посещаван от кафеените и чайни салони. През XIX век се появяват първите блокчета шоколад, а Жан Неаус изобретява първия бонбон с пълнеж.
|
| МАЛКО ЗА РАСТЕНИЕТО... |
 В ботаниката какаовото дърво е получило наименованието "Теоброма какао", което означава "храна на боговете". Ацтеките го смятали за най-красивото "райско" дърво и се прекланяли пред него като пред божествено творение.
Това дърво расте само при топъл и влажен климат, в сянката на огромни дървета, в сърцето на тропически гори, заобиколени от пищна, ярка зеленина. Разпространено е предимно в Северна и Южна Америка, Австралия и някои острови на Азия. Трудно за отглеждане, дървото расте върху плодородни, рохкави почви, с постоянна температура 20-28°.C, достига до 10-15 м височина.
Плододава два пъти годишно - основната реколта е през октомври-февруари и междинно - през май-юни. Плодовете съдържат семена (какао-бобове), чието количество вътре във всеки плод е променливо - от 20 до 50. Те могат да бъдат кръгли, плоски, изпъкнали и са със сивкав, синкав или кафяв оттенък. Едно хубаво, здраво дърво може да дава до 2 кг бобове в годината.
 |
Веднага след събирането бобовете имат горчиво-тръпчив вкус и бледо оцветяване, съдържат около 30% вода и 30% какаово масло. В този вид те са непригодни за производство на шоколад.
|
Също както лозята, какаовите плантации се отглеждат на определени територии, имат ограничени райони на производство и различни сортове: криопло - нежен, ароматен и нагарчащ, форастеро - с типичен вкус, получен чрез кръстосване на два сорта, тринитарио - предизвикващ възхищение и любов сред познавачите.
Дълго време шоколадът се е използвал като гореща напитка. Така познатата ни форма на шоколада на блокчета се е появила едва през ХІХ век. През 1828 година холандецът Конрад ван Хоутен запатентовал хидравлична преса, с помощта на която станало възможно да се добива какаовото масло. така се е родило какаото на прах. През 1847 година в английската фирма J. S. Fry&Sons започнали да смесват този прах със захар и разтопено какаово масло. По-късно започнали да добвят в шоколада и мляко.
През 1879 година Рудолф Линд изобертил устройство във вид на раковина, в което шоколадната маса можело непрекъснато и дълго време да се мачка, счуква, разбърква. В резултат се появил първият шоколад, който се разтопява върху езика - Chocolat fondat. Той имал такъв успех, че 20 години по-късно цюрихският сладкар Рудолф Шпрюнгли поставил на масата 1,5 милиона франка, за да откупи изобретението на Линд.
|
| ЖАЖДАТА ЗА ШОКОЛАД |
Прието е да се смята, че страстта към шоколада е женски порок - 39% от жените и само 15 % от мъжете са под влияние на шоколадовата мания. Най-силна потребност от шоколад жените усещат по време на менструация, освен това вкусът на шоколада им помага да преодоляват предменструалния синдром, поддържайки доброто им настроение. Затова и лекарите препоръчват на нежния пол да не се лишават от сладката радост по време на критичните дни на физиологичния цикъл. Интересен е фактът, че резкият спад на хормони в края на цикъла не влияе на шоколадовия глад - когато учените давали на жените хормоните, които не им достигат във вид на медикаменти, жаждата за шоколад не утихвала.
И до днес обаче не е ясно защо толкова обичаме шоколад. Освен необикновеният му вкус, важна роля играят биологически активните вещества, които заставят мозъка да изработват каскада от хормони, които носят удоволствие. За наслаждението са особено важни серотонина, чиято липса води до депресии, а шоколадът повишава неговото ниво в кръвта. Специалистите твърдят, че какаовото масло помага на мозъка да изработва вещество, сходно с опиума и освен това освобождава хормона ендорфин, даващ силно чувство на наслада и веществото фенамин, което е психостимулиращо средство. Но никакви експерименти не са в състояние да потушат истинската любов към шоколада и какаовите сладкиши. |
|
