Що е зимен сън?

Зимният сън е особена вътрешна проява у животните. Някои бозайници спят зимен сън през време на най-неблагоприятните за техния живот условия. По-рано се смяташе, че причината за това е студът, но после се намери, че той не може да предизвика зимен сън. Например ако прилепът се държи на студено през лятото, той няма да заспи зимен сън. Има животни, които и през топлото време на годината спят продължителен летен сън.

Важното тук е, че и в двата случая се отнася все за животни, които обикновено се хранят със зелена растителна храна или с насекоми. Тези храни не се срещат през цялата година в прясно състояние. С настъпването на зимата тези животни почти не могат да намерят зелена растителност или насекоми и затова заспиват. По този начин дългият сън се явява като приспособление за прекарване на времето, през което животното не може да си намери храна.

Още с настъпването на зимата у нас насекомите измират, изсъхва зелената растителност и почват да замръзват водите. Животните, които се хранът със зелени растителни части и насекоми или пък търсят храната си във водата, започват да се приготвят за зимен сън. Те намират някои по-удобни дупки в дърветата или в земята, или пък сами ги изравят нарочно за тази цел и ги постилат с мека постилка. След това постепенно заспиват зимен сън, който е различно продължителен и различно дълбок за различните диви животни.

Заспиването у всички животни не става едновременно. Топлината на тялото у някои животни постепенно спада, даже до 11°, и става променливо-зависима от околната температура. Пулсът я някои постепенно отслабва, и то до такава степен, че едно биене на сърцето се пада на половин час, затова кръвообръщението става извънредно бавно. Дишането също е съвсем бавно. Всички функции на тялото замират, но не се прекратяват напълно. Изследванията доказват, че с напредването на зимния сън кръвта се обогатява с повече въглероден двуокис. Това е една от причините за намяляване дейността на централната нервна система. Като последица от това се намаляват и всички други служби. По този начин зимният сън все повече се задълбочава.

А кои са вътрешните причини за това състояние? Смята се, че това е във връзка с някои жлези с вътрешна секреция, т.е. жлези, които нямат явни канали, а веществата им се просмукват и разнасят чрез кръвта. При това състояние най-много се изменя тъй наречената щитовидна жлеза, която се намира върху гърлото. Значението на тази жлеза за сънливото състояние на животните се потвърждава и от обстоятелството, че ако на едно животно, заспало зимен сън, се впръска извлек от нормална щитовидна жлеза, то се събужда и остава в будно състояние, докато му действува инжекцията. След спирането на въздействието животното отново заспива.

А какво кара тези жлези да се изменят и да нарушават функцията си? Някои мислят, че причина за това е изгубването на значителна част от силата на светлината през зимата. Според други причина за това не е липсата на достатъчна светлина, а липсата на витамин Д, който се съдържа в зелената растителна храна. Защото, ако поставим през зимата в храната на животните голямо количество от този витамин, те не заспиват и остават в будно състояние през целия зимен период.

Температурата, при която започва зимният сън, не е еднаква за всички животни. Намерено е, че суровостта на зимата има значение за продължителността на зимния сън. Полът също има значение — мъжките животни заспиват по-късно. През време на зимния сън поддържането на живота става за сметка на мазнините, които животното натрупва през време на храненето си. Затова напролет тези животни са много мършави.

От зимния сън животните се събуждат постепенно, като жизнените им служби се засилват все повече и повече. За различните животни това е различно, но винаги е в тясна връзка с затоплянето на времето.