Коледуване

Колада, Голяма Коледа, Божик, Божич- най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познати в цялата българска етническа територия. Той съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството му в празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно- празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейното благополучие. Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ с обичая Коледуване. В него участват само мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми- коледари, коладници, коледаре, коледници и др. Още на игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират в групи по 10-15 човека. В групите има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те обикалят домовете. Те пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:
"Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!"

След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия:

"От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!"

Даряват ги още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което са поканени и др. мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават и парите от тях се дават на бедните или на църквата. От друг тип е коледуването в Зап. България и селата около София. Съставът на групата включва старец, облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка, изричащ благословията, Баба, облечена като невеста, магаре, което носи подаръците, трохобер за краваите, гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. Днес църквата чества  Рождество Христово в 7 последователни дни- 5 предпразненства (20-24. ХІІ.) и 2 празнични дни (25-26.ХІІ.).