Помните ли, когато за първи път се влюбихте и преживяхте първите интимни ласки с някое момче? Тогава светът започваше и свършваше с него. Колкото и да са ви говорили родители и приятели, не е имало значение кой какво мисли по темата.
След време пораствате, емоциите и хормоните се уравновесяват, започвате да мислите повече за работа и развитие, срещате мъж, за който се жените, раждате деца... Естествен житейски кръговрат. Идва времето, когато малкото ви детенце пораства и все повече ви напомня на онази луда глава, която преди време побъркваше майка ви. Напомня ви на вас самите.
За съжаление човешката памет се оказва нетрайна. Родителите не приемат да видят в децата се волностите и грешките, които те са допускали преди години. Особено нетолерантни стават, когато настъпят моментите на любовните вълнения и връзките. Много често в подобни моменти младият човек се променя до неузнаваемост. Става разсеян, апатичен, на моменти избухлив, затворен в себе си. Забравя елементарни неща, изолира се в стаята си или не се прибира с часове, без да иска да дава обяснение.
В такива моменти родителите естествено започваме да се притесняваме. „Какво ти става?“ „Какво си се отплеснал/а така?“ „Я се стегни малко!“ - това са често срещаните реплики. На детето ни му е омръзнало да ги чува и още повече се отегчава от присъствието ни и започва да страни от нас. Тук няма място за съмнение – правилният подход е да не драматизирате и да не заливате младия човек с поучения и въпроси, а кротко да наблюдавате и да се опитате да влезете в приятелска комуникация. Задайте закачливо няколко въпроса, предложете на детето си да отидете само двете/двамата на вечеря. Разкажете ваша история за някой мъж от миналото, не е задължително дори да е за съпруга ви. Забравете за реплики от сорта „По пътя, по който вървиш, аз сега се връщам“ и не подценявайте начина, по който се чувства детето ви. Припомнете си как вие сте се чувствали преди време и как любовните радости или разочарования през годините са оставили отпечатък върху живота ви. Сега това се случва с детето ви. Опитайте се да изживеете това с него, за да сте му опора, а не страничен наблюдател.
Не бива да подценявате факта, че желанието на детето ви да общува с вас и да ви споделя, се изгражда през годините. Още от най-ранна възраст децата ни имат желание да ни разказват какво им се е случило в детската градина или на училище. Вашият интерес и готовност да ги изслушате и да им дадете съвет е нещо, което те научават от малки и свикват с поведението ви. Няма смисъл изведнъж да се сетите, че се интересувате от личния живот на детето, когато то вече е на 15 или 18 години. Ако през годините сте пренебрегвали вътрешните му терзания и сте се грижели само за това дали учи и яде, няма как то да усеща естествена нужда от разговор с вас на по-интимна тема.
Много важно е да бъдете положително настроени и към момичето/момчето, с което излиза детето ви. Опитайте се да предразположите младия човек да разкаже малко повече за този, който го вълнува. Поканете ги на гости във вас заедно и се дръжте с тях като с приятели, а не като наставник. Избягвайте закостенелите традиции да огледате с подозрително око другото дете и да го разпитвате за професиите на родителите му, за това какво учи, колко езика говори... Добре знаете, че тази информация не винаги е показателна за това как избраника на детето ви ще се отнесе към него. Ключов показател е да видите дали те се разбират и уважават, колко държат един на друг.
Най-голямата грешка, която може да направи един родител е да се опита с всевъзможни сили да развали връзката на детето си. Дори да сте прави, че това не е точният човек за него и че няма да излезе нищо хубаво, когато той/тя е влюбен/а, няма да ви разбере. Това е често срещан проблем в много семейства и за съжаление много родители подхождат грешно – с истерии, забрани, безсмислени грубости.
Истината е, че детето само избира и само решава с кой иска да бъде и какво да прави с живота си. Естествена ваша реакция е да се опитате да защитите най-ценното си същество от разочарование, но то няма да разбере, че сте прави, докато не се „опари“ само. Единственото, което може да си довлечете е озлоблението на собственото ви дете. Когато то е влюбено, а вие искате да му отнемете тази радост и не го разбирате, това го отдръпва и разочарова.
В много от случаите родителите проявяват прекален егоизъм или не преценяват правилно избраника на детето си. Но дори да са прави, прекалената настървеност срещу половинката на детето ви, ще остави завинаги пропаст между вас. Ако сте убедени в правотата си, се опитайте да поговорите, да кажете своите доводи и просто да го съветвате да внимава. Всичко останало е безсмислено в моменти, когато сърцето тегли младия човек към любовта му, колкото и фалшива да ви се струва на вас.
Всеки човек пада и става в живота си постоянно. За съжаление ние почти никога не успяваме да опазим децата си да не бъдат наранени, въпреки че това е най-голямото ни желание. Така както нашите родители не са успявали и така, както нашите деца няма да успяват след време. Затова естествено стигаме до извода, че добрият родител не е този, който казва какво трябва да правим с живота си, а този, който подкрепя избора ни и ни е опора в живота. Този, на чието рамо можем да поплачем и да споделим, че сме сбъркали, без да се плашим от упреци, а просто за да чуем добра дума. Съгласете се, че това вие сте искали от родителите си. Сега вашите деца искат това от вас.
