|
 БОЖЕНЦИ
Село Боженци е сгушено в живописните планински пазви на 16 км. източно от град Габрово. То е почти единственото селище в България, запазило изцяло старинния си вид от епохата на Българското възраждане и съхранило ценни архитектурни и етнографски паметници. Красива гледка представляват двукатните и трикатни къщи, кокетно накацали на двата срещуположни хълма сред обилна зеленина. Една легенда, предавана от поколение на поколение до наши дни, ни отнася към трагичната за българския народ 1393 година, когато столицата на Втората българска държава, Търново пада под турско робство. Овдовялата болярка Божана тръгва с децата си да търси убежище.
Промените в социално - икономическото положение на българите през втората половина на 18 век се отразяват благоприятно и на село Боженци. Започва бърз икономически подем. Населението се занимава главно с търговия и само малка част от него - със занаятчийство. Главните стоки на боженските търговци са вълната, кожите, восъка, меда и изделията на сръчни майстори - ковачи, кожухари, абаджии. В днешни дни, сред спокойствие, мир и тишина, село Боженци създава илюзията, че животът е спрял. Вдишваме свежия планински въздух, докато изкачваме хълмовете, покрай белите стени на двукатни къщи, обвити с бръшлян и диво мушкато, покрити с тежки каменни плочи. Архитектурата на Боженци е отворена и обърната към улицата. Високият долен приземен етаж включва домакински и занаятчийски
Овдовялата болярка Божана тръгва с децата си да търси убежище. Единственият път към спасението и свободата е пътят към Балкана. Там, при пенливите потоци, в планинските дебри, край студен извор, далеч от погледа на поробителя Божана спира и зазижда първия камък на селището, което ще носи нейното име.Оттогава в Боженци почнали да се случват всекидневни чудеса: раждали се момичета и момчета, женели се, живеели в труд и радост и си тръгвали от тоя свят, за да почиват в мир.
|
