Символът на мира
Символът е сложно понятие. Значението му може да се обясни просто, например знак, който представя в съкратен вид или значението на даден предмет. Но това е крайно недостатъчно.
Символът е алегория, символът е знак, символът е аналогия. За да бъде символът символ, той трябва да бъде не напълно съответстващ на своето значение. Той трябва да съдържа и други определения, напълно независими от общо качество, което той е означавал веднъж. Според Хегел символът е двузначен.
Кръст на мира
Кръстът на мира е символ, разработен от Джералд Холтом през 1958 година за създаващото се "Движение за ядрено разоръжаване".
Този символ Холтом взаимствал от семафорната азбука. Той съставил кръста от символите за "N" (nuclear, ядрено) и "D" (disarmament, разоръжаване) и ги поставил в кръг, което символизирало глобалното съглашение. Той привлякъл общественото внимание след първия протестен марш на 4 април 1958 година от Лондон към центъра на ядрените изследвания в Беркшир.
Скоро този кръст станал един от най-разпространените знаци на 60-те години, символизиращ както мира, така и анархията.
Символът на мира е много стар, но животът го взема на въоръжение през последните петдесетина години. През 1958 г. по време на празнуването на Великден в градчето Алдърместън се организира Марш на Мира от няколко младежки организации. Водачите са двама революционно настроени млади хора Хък Брак и Пат Ероусмит. Те въвеждат символа, който тогава изглежда позабравен по времето на този марш. И от този ден, като че ли символът започва да покорява цялата планета.
Символът на Мира всъщност бива изваден от забвение благодарение на подсказването, което прави Бертран Ръсел към младите хора. Бертран Ръсел е учен с огромни познания по история на религията, политиката и окултизма. Или още по-точно, Ръсел е британски философ, който мрази християнството. Възхищава се от Карл Маркс, присъединява се към една елитарна група на атеистични интелектуалци, именуващи себе си “фабиански социалисти”. Същата тази група е основана през 1883 г. Двама от нейните видни членове са Джордж Бернард Шоу и Джон Мейнард Кейнс. Фабианските социалисти се опитват да прокарат пътища в подобни организации като църкви от една страна и социалистически и либерални групи от друга, в които организации от нов тип, те просто променят начина на мислене на младите хора в желаната от тях насока. Още тогава те се борят срещу любовта към родината /патриотизма/, срещу преклонението пред семейния живот, срещу християнския морал и вяра в Господ. Поощряват свободния секс, разрушават стените и бариерите между отделните страни, като виждат в същото време, че така наречения руски /съветски/ път на управление на страната, е един от най-добрите пътища за целия свят. Те искат да постигнат принципа на социализма степенувано и мотото им е: “Променяй всичко с изключение на фасадата”. Именно съобразно този принцип те искат да запазят частната собственост, т.е. тя да продължи да съществува такава каквато си е, но когато държавата поиска нещо да извърши тогава окончателното решение и власт да е нейно. Между впрочем Хитлер също проповядва това в “Третия райх”.
Джон Кнокс смята, че този символ е свързан с Белега на звяра, за който се говори в Откровение на Йоан.
Произход на символа на мира
Символът на мира се отъждествява с кръста на Нерон. Нерон е известен със преследванията на християните. Той е използвал т.нар. кръст обърнат надолу, с форма на буквата V и е разпънал Петър върху този подобен на кръст знак, с главата надолу. Това е според Несториус Сирийски, патриарх на Константинопол в периода 428-421 г. В своите работи той описва преследванията на християните от Нерон. От това време датира използването на кръста на Нерон, вече получил името “знак на пречупеното християнство” или на “пречупеното еврейство”. Три години след смъртта на Петър, Римските легиони навлизат в Йерусалим и върху своите знамена, носят този кръст на Нерон като своя инсигния. И така, това е символ на омразата срещу Библията и християнството през вековете.