Когато слънцето започва да залязва, светлината трябва да измине по-дълго разстояние, за да стигне до нас. Така повече светлина се разсейва в пространството, преди да стигне до тук. Затова слънцето ни се струва не толкова ярко. Цветът му постепенно става оранжев, а после и червен. Това е така, защото сините и зелените вълни в светлинните лъчи са по-къси от червените и вече са се „изгубили“ в пространството. Остават само червените и оранжевите, които стигат до нас и ни карат да мислим, че слънцето е облякло червена или оранжева пижама и отива да спи.
Цветът на небето може да бъде повлиян от атмосфера, феномени като облаци, дим и смог произлезли от естествен или повлиян от човешката активност процес, а също така и от пепел от вулканични изригвания.

Залезът често е по-ярко оцветен от изгрева. Това е причинено от тенденцията за наличие на повече прах в ниските слоеве на атмосферата вечер. Причината за това е причинено от слънчевото греене през деня, което намалява относителната влажност на въздуха, предизвиква увеличение на скоростта на вятъра и турболенция, което предизвиква разпространение на прах във въздуха. Понякога разликата между изгрева и залеза може да зависи от географското положение, от което те се наблюдават. Пример за това са изгреви и залези, които се наблюдават над морета и океани и такива, наблюдавани над сушата.