Това е онова място с изчезнали кораби и самолети. Това е Бермудския триъгълник. Дори и най-смелите не се завръщат...
Той се намира в северозападната част на Атлантическия океан, в Саргасово море. Според различните изследователи границите му варират, но условно се приема, че паранормалните явления с изчезвания на кораби и самолети се случват най-често в района между бреговете на Флорида, Пуерто Рико и Бахамските острови. Легендите гласят, че през последните 200 години в района са изчезнали над 1700 обекта и докато в някои случаи се касае за лошо време и неопитни летци или капитани, то други будят любопитството и на най-големите противници на паранормалното.
Началото поставя Христофор Колумб
Някои изследователи смятат, че наблюдения спрямо Бермудския триъгълникс присъстват още в записките на Христофор Колумб. На 11 октомври 1492 година мореплавателят пише в своя дневник, че “над морската повърхност екипажът вижда странни, танцуващи светлинки на хоризонта и пламъци в небето”. Освен това Колумб отбелязва и станалите по-нататък задължителни за легендата на Триъгълника на дявола грешки в компасите и уредите за управление на корабите и самолетите.
Първите жертви
До 1872 г., когато в пресата се съобщава за случая “Мари Селест”, вече е имало данни за безпричинно напуснати от екипажа кораби в района, познат като Бермудския триъгълник.
Сред първите жертви на странното място са френският “Розали” и британският “Бела”.
През август 1840 г. големият френски кораб “Розали” бил намерен изоставен, в него нищо не свидетелства, че нямало хора. Ветрилата на кораба били вдигнати и изглеждало, че е напуснат само няколко часа преди да бъде открит. Корпусът нямал течове, на борда имало ценен товар, без никакви повреди и само едно живо същество – полумъртво от глад канарче в клетка. Екипажът изчезнал безследно.
“Мари Селест” – Призрачният кораб
Всички истории от средата на XIX в. бледнеят в сравнение с изчезването на “Мари Селест” – Призрачния кораб.
“Мари Селест”, дълга 31,4 метра бригантина, била намерена изоставена в морето от “Дей Грация” на 4 декември 1872 г. Двата кораба били натоварени в Ню Йорк в началото на предишния месец, като капитан Бригс с “Мари Селест” отплавал за Генуа на 7 ноември.
Когато на 4 декември екипажът на “Дей Грация” видял отдалеч другия кораб в морето, ветрилата му били вдигнати, той плавал по вятъра, но толкова нестабилно, че изпратили група моряци да видят какво става. Те открили, че “Мари Селест”, на който плавали капитан Бригс, жена му и 3-годишната им дъщеричка, както и екипаж от 8 човека, бил напълно безлюден, като единствената спасителна лодка била все още на кораба.
Състоянието на бригантината било много добро и не личало да е повредена от стихиите. Според легендите нищо неподозиращите моряци от “Дей Грация” станали свидетели на истинско чудо на борда на “Мари Селест” – масата, на която се хранели капитанското семейство и екипажът, била сложена и на нея имало полупразни чаши с кафе, както и чай, яйца, бекон, хляб и масло. Говори се, че шишенце масло стояло изправено върху шевната машина – доказателство, че морето било спокойно, на стената работел часовник. Личните вещи на капитана били на борда, а по леглото му имало играчки, сякаш собствената му дъщеря до последно си е играла с тях. Товарът, състоящ се от 1700 варела алкохол, бил непокътнат. Единственото нещо, което липсвало на “Мари Селест”, били навигационните уреди.
Последният запис в корабния дневник носел датата 24 ноември 1872 година.
Случаят с английската бригантина добива такава популярност, че “Мари Селест” става нарицателно название за кораби, загубили своя екипаж без някаква ясна причина.
Следващата жертва пренесена на боговоте от бермудския триъгълник е “Елън Остин”
Само 9 години след странното изчезване на семейство Бригс и още 8 човека от борда на “Мари Селест” легендата за Бермудския триъгълник се обогатява с още един шедьовър – “Елън Остин”.
През 1881 година екипажът на английския кораб “Елън Остин” среща в Саргасово море изоставена, но напълно годна за плаване шхуна. Капитанът на британския плавателен съд нарежда на спасителен екип да се качи на шхуната и да отплава заедно с “Елън Остин” към бреговете на Нюфаундленд. Когато на следващия ден екипажът на “Елън Остин” се събудил, не можел да повярва на очите си – намерената преди няколко часа шхуна кротко си плавала на няколко метра от техния кораб, но на борда й нямало и помен от спасителния екипаж, прекарал вечерта там.
Капитанът
Капитан Джошуа Слоукъм, най-известният и опитен мореплавател на своето време, изчезнал в Бермудския триъгълник през 1909 година. Само 10 години преди това Слоукъм, на борда на превъзходната си яхта “Спрей”, сам обикаля света, като се справя с всички възможни предизвикателства. И въпреки това този легендарен мъж, притежаващ опита, храбростта и издръжливостта да се противопостави на най-големите опасности, срещу които може да го изправи морето, изчезва безследно в един спокоен и приятен за плаване ден. Когато на 14 ноември 1909 година Джошуа Слоукъм заминава за Южна Америка, никой от изпращачите му не вярва, че Бермудският триъгълник ще скрие завинаги най-великият мореплавател от края на XIX и началото на XX век. Но това се случва.
Теории за истината
Изключваме автоматично възможните виновници от типа на атланти, НЛО, духове и прочие.
Първо – областта винаги се е характеризирала с бързо развиващи се и бързо затихващи бури, които не могат да бъдат предсказани. Но в последните години сателитното наблюдение е в помощ на метеоролозите, макар че, ако корабът вече е навлязъл в триъгълника, едва ли ще се върне назад или пък, ако реши, би успял да го направи достатъчно бързо.
Второ - Бермудския триъгълник е разположен на място, през което минават много морски маршрути, което означава, че през него се осъществява натоварен трафик. В него се вписват и много млади и неопитни мореплаватели. Бреговата охрана получава по над 300 позвънявания на година - повечето обаче се оказват за яхти, привършили горивото или с някакви други подобни проблеми.
Трето - твърди се, че районът е доста сеизмично активен, макар лабораториите да не са записали нито един трус до този момент/предполага се, че се зараждат при бури, когато вълнението пречи земетресението да бъде регистрирано/. А подводното земетресение неизменно би породило огромни вълни от типа "цунами", с които не би се преборил и танкер.
Четвърто - През Бермудския триъгълник минава мощно морско течение - засечено е да се движи на места с над 8км./ч. Подобно течение е в състояние да изхвърли една яхта доста извън курса и заедно с някои все още неизяснени проблеми на магнитното поле в района, което обърква компасите, тя да се появи на място, за което съвсем не е плувала, а пасажерите и да не разберат причината.
Пето - теорията за "газовите дъждове". Според някои учени на места в Бермудския триъгълник се получава голямо съсредоточаване на определени газове, които намаляват плътността на водата и тя става "неплаваема." Още повече, че най - дълбоката точка на Атлантическия океан, падината Пуерто Рико /9030м./ се намира в зоната на Бермудския триъгълник.
