Имаш член на семейството, който страда от екзистенциални кризи, изпада в рязко в различни настроения, мълчи с часове, затваря се в стаята си и върши незнайно какво и те гледа враждебно сякаш си му враг. Честито, имаш си тийнейджър у дома. Ще ти трябват много сили, търпение, добра воля и любов, за да преминете заедно този особен период на хормонални бури, без да има ранени и пострадали в битката.
Ето и най-често срещаните проблеми и оплаквания и съветите на психолозите за тях:

Изведнъж престана да споделя каквото и да е и дори избягва да си говорим
Всъщност подрастващият вижда в родителите си нещо като посланици на детството, а това е нещо от което той иска да се дистанцира на всяка цена. В тази възраст детето ти смята, че вече е абсолютно голям индивид и всеки намек за детско го обижда. С една дума му трябва време, за да се дистанцира от вас, да намери себе си и след това да възстанови връзката с вас, но на ново ниво. В този етап той ще предпочита да се доверява по-скоро на своите приятели или на някой по-млад роднина, който не е родител, но пък му е близък. Парадоксалното е, че точно в този период на отдалечаване, децата изпитват и страх да не бъдат отхвърлени. Трябва да знаеш, че дори да не ти се доверява, той има нужда от одобрението на родителите си.
Постарай се да поддържаш ненатрапчив диалог, по-скоро говори за себе си, споделяй му как се чувстваш, какво те тревожи. Остави разпитите за по-нататък и не любопитствай твърде много за неговия живот и чувства.

Не забравяй, че:
На децата в тази възраст им е нужно време, за да свикнат с промените в тялото си. Понякога тези промени ги плашат, смущават и притесняват. Хормоналните изменения водят до непознати за теб състояние у детето. В него се развихрят чувства на страст, любов, ревност, смущения. Той просто трябва да ги преживее и да намери път към себе си.

Те трябва да установят нови отношения с възрастните
Не е нужно да се държиш с него като с дете от детската градина. Покажи, че му имаш доверие. Възлагай му задачи, които обикновено се вършат от възрастните и говори с него като с равен. Все пак не е лесно да си във висящо положение между детството и света на възрастните.

Ограниченията и забраните го ожесточават и той прави напук
Всъщност ограниченията и в този период са жизнено необходими, но е важно как се въвеждат. В период, когато всички посоки в света на тийнейджъра са объркани. Все пак основните семейни ценности си остават валидни и тяхното съществуване доказва на детето, че не е оставено само на себе си, че има основа, която не бива да се разрушава, а върху която да се гради. Освен това е добре да си последователна, когато нещо е установено като правило, то си остава такова, иначе думите ти постепенно няма да имат никакво значение пред юношата. Все пак за ежедневните препирни важат други правила, не налагай излишни ограничения, старай се да показваш, че имаш доверие на детето. Ако трябва, остави го да сбърка някъде и сам да си извади поука, вместо да му наливаш всичко в главата. В противен случай можеш да настъпиш свещената му свобода и в замяна да получиш ледена и непробиваема стена от мълчание и упорство.

Когато се появи агресия
Нещата наистина понякога загрубяват. Като начало трябва да си наясно, че агресията у юношите много често е отражение на това, което са видели в семейството си. Така че ако ти самата като майка търпиш агресивно поведение от страна на любимия си, или ти имаш такова, не очаквай нещо различно от детето. Честите скандали, крещенето и постоянните словесни атаки също провокират грубост у децата. Другият важен фактор е средата му, ако юношите попаднат в компания, където грубостите се толерират и героизират, те много бързо копират и повтарят видяното.
Не бъди търпелива дори към най-малките прояви на грубост. Разговаряй с детето, кажи му колко много го обичаш и колко си наранена от поведението му. Не се нахвърляй веднага с обвинения, понякога продължителното мълчание има по-голям ефект. Ако се повтори, по-добре включи в разговорите и таткото.

Най-често срещаната реплика е „Ти не ме разбираш”
Освен това обикновено е изречено с най-обвинителния и яден тон, от който сякаш хвърчат искри. Чувството че целият свят не те разбира е толкова отчайващо, а и кой от нас не го е изпитвал в определени години от живота си?... Понякога тийнейджъра сам не се разбира и е толкова объркан, въпреки че не го показва за нищо на света. Така че не се учудвай ако получаваш на килограм подобни обвинения. Просто се съгласи и се примири, не се опитвай да щурмуваш чувствата му като го накараш непременно да ти обяснява какво има предвид. Остави нещата да утихнат, сподели нещо за своите емоции и терзания на тези години или просто предложи да направите нещо заедно. Един концерт или кино, или просто приятно прекарване заедно в любимия ресторант развързва езиците.

Постоянни спорове
Децата стават изключително критични в годините на юношеството и както се казва, сега откриват света и морето им е до колене. В крайна сметка, трябва да си признаем, че вече има доста неща, в които те се справят по-добре и които разбират по-бързо от нас. Освен това, след като сега доказват себе си и откриват какво могат и какво не, те чувстват непреодолимо желание да критикуват всичко и всички. Нека спорят, не вдигай тона и не е задължително да отвръщаш на всички заяждания и опити за спор. Понякога можеш да отвърнеш с реплика от сорта „Добре, ти си имаш свое мнение, това е твое право. Моето е различно.” Изобщо избирай битките си, спори за наистина важните неща, при това избягвай назидателния тон и в никакъв случай не иронизирай и не подценявай опита и мнението на детето. По-скоро се въоръжи с търпение и превърни спора в диалог.