|
Олимпийските игри
Маслинова или палмова клонка или пък панделка от вълна – за такива награди са се състезавали атлетите на древните олимпийски игри. (Въпреки че при завръщането си в родните си градове, освен слава и няколко оди, получавали и не малко пари.)
Началото на игрите се губи някъде из 8 в. пр. Хр., макар че е много вероятно те да са започнали и по-рано. Според една легенда основателят им е Херкулес, който, след като спечелил едно състезание в Олимпия, провъзгласил, че на всеки четири години трябва да се правят игри. Разновидност на тази история приписва самото построяване на Олимпия – свещено място в областта Елида – на Херкулес. Друга легенда свързва игрите с цар Пелопс, сина на Тантал. Според някои изследователи праобразът на игрите са всъщност погребалните тържества за Пелопс.
Трета легенда пък говори за цар Ифит от Елида, който бил изправен пред война и се допитал до Делфийския оракул как да я избегне. Оракулът му казал да почете боговете, като организира игри. Те се състояли в Олимпия. Противникът на Ифит, царят на Спарта, решил да не води война по време на състезанията. Тази връзка между игрите и мира е много съществена и затова и сега олимпийските игри се възприемат като символ на единството. Според някои изследователи военните действия спирали, когато по съответните земи трябвало да минат атлетите или зрителите на игрите. Според други не спирали, но атлетите били освобождавани от армията, за да се състезават.
Така или иначе игрите се организират в продължение на почти 1000 години и събират атлети от различни полиси и колонии. Скоро тези състезания дават на древните гърци и начин за отбелязване на времето – те започват да наричат ”олимпиада” периода от четири години между игрите. Така различните градове-държави намерили общ начин да отбелязват времето.
Първите игри се състояли от един спорт – късо бягане или така нареченият „стадион”. Не се знае точно колко е била дължината на трасето, но се предполага, че е била между 180 и 240 метра. По-късно се появил и пентатлонът – съвкупност от пет дисциплини: бягане на късо разстояние, борба, скок на дължина, хвърляне на копие и хвърляне на диск. И петте дисциплини се смятали за много важни по време на битка. Победителят от бягането обаче бил най-почитан, като често само неговото име се помнело от целите игри.
Древните олимпийски игри установяват традицията на атлетичната голота, толкова характерна за древните гърци. Като почит към боговете те почитали красивото човешко тяло и се състезавали голи (изключение било състезанието с колесници). Ритуален смисъл имало и мазането с масло преди състезание.
Някои атлети все пак избирали да ограничат поне движението на пениса си по някакъв начин, докато се състезавали голи. За тази цел използвали тънки кожена каишка, с която завързвали препуциума, след което я завързвали или за нещо като колан, или за основата на пениса.
Олимпийските игри скоро станали толкова популярни, че придобили политическо значение и провеждането им станало въпрос на престиж. Затова не били рядкост войните за Олимпия, при които мястото ставало собственост на различни царе.
Жените спортистки
В началото на олимпийските игри на жените не само не им било позволено да участват, но им се забранявало и да гледат под страх от смъртно наказание. Като цяло не се гледало с добро око на жените атлетки. Изключение били спартанците, които вярвали, че само здрави жени могат да родят здрави воини, и тренирали жените наравно с мъжете, като жените понякога дори се съзтезавали голи, също като мъжете.
Първата жена, която се смята за победител в игрите, е именно спартанската принцеса Киниска. Тя участвала в състезанията с колесници, но не лично, защото не можела, а наела мъже. Спечелила състезанията на две поредни игри през 4 в. пр. Хр., но най-вероятно дори не е била допусната да види победите си.
Нещата постепенно се променили в света на древните гърци – знаем, че в един момент се появили игрите на Хера. Те били само за жени и се провеждали малко преди мъжките олимпийски игри. Все пак на тези състезания жените не се състезавали голи, а по къси туники. Жените получили и правото да бъдат зрителки, като според някои това важало само за неомъжените жени и за жриците на Зевс.
Освен жените, на чужденците и робите също било забранено да участват в олимпийските игри. След като римляните завладели тези земи обаче игрите станали достъпни за всички граждани на Римската империя. През 67 г. император Нерон участвал в състезанието с колесници на игрите, като почти умрял, когато конете го хвърлили. Въпреки лошото си представяне обаче той спечелил състезанието – все пак бил император.
Император бил и този, който забранил игрите – Теодосий I през 395 г. ги премахва с цел да наложи християнството, като изкорени езическите традиции. През 5 в. земетресение довършва работата на императора, като разрушава древната Олимпия – стадионите, храмовете, баните и прочутата статуя на Зевс от Фидий, която е едно от Седемте чудеса на света.
| 
