Животът е странен низ от ситуации, действия и противодействия. Мислим си, че ние сами контролираме обстоятелствата, при които протича ежедневието ни, а всичко останало, което ни се случва, е просто стечение на обстоятелствата. Но ако опитаме да си направим равносметка, може да открием, че лошите неща, които ни спохождат, са следствие нещо или някого. Дори необяснимите лоши неща, които ни спохождат може да имат като първоизточник наша целенасочена вреда върху някого.

Още в Библията Иисус проповядва да не вършим зло, защото то рефлектира върху нас самите и дори когато станем жертва на нечии зли помисли и деяния, той съветва да „обърнем и другата си буза“, но да не търсим път към отмъщение.

Защо злото бива възмездено?

Правенето на зло носи в същността си силите на мрака. То е изкуствено противопоставяне на житейския път. Съдбата е предначертана предварително. Тя се движи по своята траектория, до самия край на човешкия живот и намесата на всякакви злини може да я отклони от това, което е предопределено да се случи. Не граничи ли това с разбиранията за магията? Единствената разлика е, че при практикуването на магьосничество, то си служи с невидими сили.

Не би ли трябвало тогава това вмешателство в чуждите съдби да бъде наказано?

Дори да не усетим веднага обратно силата на извършеното от нас зло да се върне върху нас, това не означава, че няма да ни сполети рано или късно. „Господ забавя, но не забравя“ гласи друга пословична житейска мъдрост.

Много хора биха опровергали това схващане. Безброй са извършвали злини, но никога не са били наказани за това. Има и такива, които никога през живота си не са сторили зло, но съдбата постоянно им поднася лоши изненади. Някои теории веднага могат да обяснят тези напълно логични твърдения.

Те проповядват, че човек продължава да изкупва греховете си и след смъртта, в следващия си живот. Това дава отговор на въпроса „Защо постоянно страдам, без да съм навредил никому?“ и оставя съмнение у този, който спокойно заявява, че нищо не му се случва, въпреки постоянните му злини.

Скептицизма, с който се приема схващането, че злото не остава безнаказано е съвсем логичен. Никой и нищо не може да ни убеди, че в това твърдение има резон. Остава да се осланяме на собсвената си съвест и така да контролираме желанието за мъст, наказание или преднамерена вреда. Защото всеки човек изпитва потребността да изживява това, което ни е предопределено. Иначе се намесва в хода на времето и променя историята на бъдещето.