|
|
Да уважаваме и ценим децата си
Всеки човек иска да бъде уважаван и ценен от другите и нашите деца не правят изключение.Когато не уважаваме достатъчно и не ценим децата си, те израстват с мнението, че нещо с тях не е в ред. Не трябва да забравяме, че ние сме най-важните хора за тях и затова нашето мнение определя тяхното развитие.
Това, което искат децата - и от което имат нужда! - е внимание, приемане и активно родителство от наша страна. Ето отговорите на различни деца на въпроса "Какво искате от родителите?".
” Искам родителите ми да мислят, че съм специален;
" Искам родителите ми да са топли и дружелюбни с мен - такива, каквито са с тези, които им звънят на телефона или на вратата;
" Искам родителите ми да са по-загрижени за мен;
" Искам родителите ми да познават "онази част от мен, която никой друг не познава";
" Искам да разговарям с родителите си за онова, което е важно за мен /и да ценят моите виждания/;
" Искам да ходя на училище с деца, с които имам нещо общо /Децата разглеждат родителите като имащи контрол върху това, защото определят квартала, в който живеят/;
" Искам да съм част от щастливо семейство;
" Искам родителите ми да са по-ведри;
" Искам родителите ми да знаят повече за чувствата, които изпитвам;
" Искам да живея в мирен свят.
***
Детето ни се развива добре, когато чувства, че е в:
Физическа безопасност - дете, което се чувства във физическа безопасност, не се страхува, че ще се нарани или че някой ще му навреди. То е уверено и се научава да бъде открито и да се доверява на другите. Свободно проявява любознателността си, което му помага много в ученето.
Емоционална сигурност - детето не се страхува и смущава. То се чувства емоционално сигурно, когато знае, че няма да го "срежат", да го накарат да се чувства зле, че няма да му се подиграват и обиждат. Когато се чувства емоционално сигурно, то се научава да бъде грижовно и да съчувства както на себе си, така и на другите.
Познава себе си и развива здраво чувство на индивидуалност. То вярва в собствената си ценност като човешко същество. Убедено е, че заслужава похвала, но и също смята за нещо нормално да хвали и да прави комплименти на другите. Когато е сигурно в себе си, детето е открито и грижовно към другите. То поема отговорност за действията си и открито ги признава.
Принадлежи и е свързано със семейството, с приятелите си. Детето, което се чувства приемано от и свързано с другите, се чувства едновременно с това харесвано, оценявано и уважавано. То се научава да търси и да поддържа приятелствата си, да споделя и да сътрудничи с другите. Така то се учи колко важни са връзките му с другите хора и доколко то зависи от тези добре изградени отношения.
Способно - когато смята, че е добро в някои области, малкото дете има желание да научи как се вършат други неща. Тъй като се чувства способно, е готово да упорства, а не да се отказва, когато нещата станат трудни. Тъй като се опитва, преживява успехи, които го насърчават да пробва нови неща. То започва да си поставя реалистични и постижими цели, да поема иниициатива.
Има разбиране за цел в живота, за него животът има смисъл. Тъй като има чувство за посока в живота / да се учи, да бъде част от семейството, да познава света около него/, то не само си поставя цели, но и упорства в тяхното постигане. Когато се изправи пред трудности, се опитва да намери различни решения. Такова дете е ведро, усмихнато, открито към близките и приятелите си и към останалите хора.
|
