            Съвременните операционни системи имат графичен потребителски интерфейс, който е базиран на графични изображения – икони, менюта, прозорци.
            Компютърната графика включва средства и методи за създаване, редактиране и възпроизвеждане на данни в графична форма с използване на компютърни системи.
            Продуктите на компютърната графика се наричат изображения.
Важно значение за качеството на изображението има мониторът. Екранът на монитора е разделен на миниатюрни фигурки (с приблизително квадратна форма), наречени пиксели - pixels (picture element – елемент на изображение). Разделителната способност (resolution) на екрана се определя от плътността на разположение на пикселите и се измерва в пиксели на инч – ppi (pixels per inch).
Цялостното изображение се получава, като на всеки пиксел се задава съответен цвят.
            Както всяка друга информация и цветовете се съхраняват в компютъра в двоична бройна система – с 0 и 1. За съхраняване на цвета на всеки пиксел се използват един или няколко бита. За черно-бяло изображение цветът на всеки пиксел се записва в 1 бит (1bit) – 0 за черен цвят и 1 за бял. За кодиране на 16 цвята са необходими 4 бита, за 256 цвята – 8 бита, а в 24 бита могат да се кодират над 16 милиона цвята.
            Системи с реални цветове се наричат системите, способни да възпроизвеждат 16 милиона цвята. В такива системи се използват 24 бита, разделени на три компонента по 8 бита. Тези три компонента задават интензитета (наситеността) на червения (Red), зеления (Green) и синия (Blue) цвят (наречени компоненти RGB). Наситеността на всеки от тези цветове се представя чрез стойност от 0 до 255. При стойност 0 за трите цвята се получава черен цвят.