Ако отидете в компютърен магазин и поискате памет, по всяка вероятност ще получите RAM. RAM чиповете са „краткосрочната“ памет на компютъра. RAM означава Random Access Memory. Както името показва, това е тип компютърна памет, до която може да се осъществява произволен достъп. Паметта е разделена на мънички клетки, всяка от които има две възможни състояния. Едното състояние обозначава нула, другото - единица. Клетка, съдържаща нула или единица, представлява един бит информация. Нулите и единиците образуват двоични числа, с които вече се представят по-сложни структури от данни.
Има два вида RAM в зависимост от технологията, която се използва за представянето на нулите и единиците. Двата типа са динамична и статична RAM (DRAM и SRAM). По-често се използва динамична памет, при която непрекъснато се налага данните да се генерират наново. При динамичната памет клетките се формират от транзистори и кондензатори. За една клетка често се използва сравнението с пробита кофа - ако има вода в нея, става дума за единица, ако не - нула. Само че в единиците непрекъснато трябва да се налива вода. При статичната памет такова постоянно опресняване не се налага. Затова тя е по-бърза, но е и доста по-скъпа.
Паметта с произволен достъп е важна, понеже от нея зависи колко и какви програми ще може да изпълнява компютърът ви едновременно. Когато компютърът стартира програма, част от нея се копира от твърдия диск в RAM-а, а от нея - в регистрите на процесора. Всички задачи, които сте дали на компютъра си, стоят записани в RAM. Ако системата обяви, че вече нямате памет, значи сте ? дали прекалено много задачи и те вече не се събират в RAM паметта.

RAM паметта е само за изпълнение на текущи задачи и не се запазва, след като изключите компютъра. За трайно съхраняване на някои данни се използва т.нар. ROM памет. ROM oзначава Read Only Memory. И наистина - веднъж записана на ROM чип, информацията не може да се променя и само може да се чете. За разлика от RAM, която използва транзистори и кондензатори, ROM работи с диоди.
Различните имена не означават, че достъпът до данни, който ROM и RAM дават, е различен - всъщност и двете използват принципа на случаен достъп до данните. При друга памет, наречена серийна, достъпът се осъществява последователно - човек не може да стигне до един бит, без да е минал през предишния.
ROM е специална памет, използвана за съхраняване на програми, които автоматично се активират при стартиране на компютъра и проверяват дали всичко по системите е наред. Понеже създаването на ROM e скъпо, използват се и чипове, наречени PROM (Programmable ROM). Те се купуват празни, върху тях може да се пише със специално устройство, но само еднократно. Съществуват и чипове, наречени EPROM (Erasable PROM). Върху тях може да се пише повече от веднъж. Разликата между PROM и EPROM e като тази между обикновено CD и диск за многократен запис.

Основното количество информация, използвано от един компютър, се съхранява именно на твърд диск. Твърдите магнитни дискове са изобретени преди повече от половин век. Оттогава те са претърпели сериознo развитие. Днешните дискове са големи и бързи. Представянето им се мери по три показателя: скорост (брой данни, които дискът може да предаде на процесора за секунда); време за търсене (времето от момента, в който процесорът поиска файл, до този, в който дискът му го предостави) и обем (максималната информация, която дискът събира).
Данните по дисковете се групират в сектори и писти. Един сектор съдържа точно определен брой данни, например 256 или 512 байта. Операционната система групира секторите в т.нар. клъстери. Как точно става това и как се представят файловете по диска зависи от операционната и файловата система (Windows например използва FAT и NTFS файлови системи).