|
|
Ледникът представлява голяма, бавноподвижна ледена река, която се образува от слоеве пресован сняг и е подложена на постепенни деформации под действието на гравитацията. Ледниците представляват най-големият резервоар на прясна вода в твърдо състояние. Те покриват огромни площи в полярните области, докато в тропиците заемат само най-високите части на планините. Другаде в Слънчевата система — на Марс — полярните шапки съперничат на земните.
От продължителните снеговалежи по стръмните склонове на високите планини се натрупват големи снежни маси, които понякога надвисват като “козирки”. Поради частичното разтопяване от слънцето или при по-силен вятър тези снежни маси не могат повече да се задържат и се свличат шумно надолу, като образуват лавини, които носят със себе си скални късове, дървета и помитат по пътя си всичко. Лавините могат да затрупат селища, пътища, хора, добитък, жилища и др. Големи лавини се образуват в Алпите. У нас снежни лавини се срещат по стръмните склонове на Рила /Мусаленски дял/ и Пирин и са станали причина за не малко човешки жертви.
Снегът се събира и натрупва обикновено в подножието на високите планински върхове, където се разполагат закръглени вдлъбнатини, наречени циркуси. Обикновено те са заградени от три страни със стръмни склонове, а към едната страна са отворени. От действието на слънчевата топлина пре деня снегът, натрупан в циркусите, започва да се топи на повърхността. Водните капки проникват надолу и като замръзнат, се образува зърнеста маса, наречена фирн. От следващото стопяване отделните зърна се спояват, уплътняват се от натиска и се получава еднородна ледена маса. Под действието на собствената си тежест тя започва да се хлъзга по наклона надолу, като образува ледник /глетчeр/. Ледникът има форма на език /ледников език/ и може да има различна дължина. На всеки ледник могат да се различат две части: област на подхранване – фирново поле, и област на топене.
Ледниците при движението си извършват значителна и разнообразна работа. Тя се изразява в разрушаване на скалите, пренасяне на разрушения материал и неговото отлагане. Разрушителната дейност на ледниците се означава като ледникова ерозия или екзарация. В резултат на ерозионната дейност на планинските ледници скалите често са издраскани и полирани, а съществуващите долини и понижения – разширени и преудълбани.
Разрушеният материал, който носят ледниците, се нарича морена. Натрупаните в страни на ледника разрушени скални материали образуват странични морени. Кагато два ледника се съединят, съседните им странични морени се сливат и образуват една обща средна морена. На повърхността на ледника се натрупват късове, които образуват повърхностна морена. Попадналите в пукнатините на ледника късове образуват вътрешна морена. На дъното на ледника се натрупва разрушен материал, които образува основна / дънна / морена. При задържане на ледника по- дълго време на едно място на предния му край се натрупва моренен материал във вид на вал, като образува челна / крайна/ морена. Районите, в които се срещат основна и челна морена, имат хълмисто- моренен релеф. Характерно за морените е това, че материалите, от които те се състоят, не са сортирани и липсва наслоеност. Моренният материал – чакъл, пясък, песъчлива глина, между които се срещат и валуни, е размесен безразборно.
На високите планини от Балканския полуостров също е имало ледници. Установено е, че през последното заледяване Рила и Пирин са били покрити с ледници. Като доказателство за това служат:
1.коритообразната форма на речните долини на реките Урдина, Бели Искър, Мальовишка река, Рилска, Дамяница и др.;
2. челните и страничните морени в долините на реките Бели Искър, Леви Искър, Урдина, Марица, Рилска и Дамяница;
3. многобройните следи от циркуси, заети сега от циркусни езера. Такива са Урдините езера, Седемте рилски езера, Рибните, Маричините и др. в Рила. На Пирин планина по – известни езера са Валявишкото, Поповото, Карагьол, Тевното, Бъндеришките и др.
|
