Операционната система е специален вид софтуер, който се грижи за управлението на всички устройства, софтуерни и хардуерни компоненти в една компютърна система, както и за взаимодействието по между им. Тя се грижи за разпределяне на ресурсите в системата, и за управление на достъпа до тях на отделните програми.

Операционните системи водят своето съществуване от 60-те–70-те години на 20 век. Първоначално те са били 8-битови и трудни за употреба. Първите операционни системи са били само с команден ред. Такива са ДОС, UNIX. Впоследствие се появяват и 16-битови операционни системи. Ключов момент в историята е, когато IBM назначават „Майкрософт“ да създадат своя ДОС, която те да използват в новите си персонални компютри. „Майкрософт“ купуват системата QDOS от фирма за софтуер в Сиатъл и я преработват, наричайки я MS-DOS. По-късно основателя на „Епъл“ Стив Джобс започва да работи върху графичен интерфейс. Той взема от компанията „Ксерокс“ тяхната разработка на графичен потребителски интерфейс, която тогава от „Ксерокс“ смятат за безперспективна и започва да я внедрява в първите 16 битови компютри на „Епъл“. Първата операционна система с графичен интерфейс е инсталирана на компютрите Lisa на „Епъл“, а първият компютър с мишка е Macintosh, отново на „Епъл“. Тази система първоначално се нарича просто System, но впоследствие е решено да се нарича Macintosh Operating System (за по-кратко MacOS) по името на компютрите, в които се използва. По това време компанията на Бил Гейтс успява да внедри подобен ГПИ(Графичен Потребителски Интерфейс) в MS-DOS и се появява Windows, който първоначално представлява система от програми, създаващи ГПИ в ДОС. Оттогава започва развитието на операционните системи в други насоки

Първите операционни системи и на „Майкрософт“ и на „Епъл“ са били еднопотребителски т.е. само един потребител е можел да ползва даден компютър. И Бил Гейтс и Стив Джобс разбират, че трябва да премахнат това ограничение и разработват нови технологии в Windows 95 и новите версии на Mac OS. За съжаление в операционната система на „Майкрософт“ по-скоро е реализиран псевдо-многопотребителски режим т.е. всички потребители споделят едни и същи ресурси. Въпреки, че Windows 95 е рекламирана като 32 битова многопотребителска многозадачна операционна система, самият факт, че се базира на DOS, която е 16 битова, предопределя факта, че Windows 95 всъщност представлява хибридна 16-битова/32-битова система. Историята на многопотребителските и многозадачните ОС обаче започва много преди появата на DOS и Mac OS. В края на 1960 г., Кен Томпсън се включва в изследователският екип на Bell Laboratories, които са развойното подразделение на американската корпорация АТТ. Той и неговите колеги в сътрудничество с MIT и GE работят по проект за създаване на многопотребителска/многозадачна ОС под работното наименование MULTICS. За съжаление, крайният продукт се оказва твърде бавен и прекалено голям, поради което Bell Lab's оставя екипа без необходимите средства. След като се появява PDP-7 компютърът, Томпсън пренаписва програмата за симулиране на планетарното движение, преди това реализирана върху GE. В същото време, той експериментира с много от концепциите залегнали в MULTICS. Написва голям брой поддържащи програми, както и програмата за централно управление на ресурсите — ядрото (англ. kernel). Идеята за йерархичното разпределение на файловете за пръв път е реализирана от него. Готовата система нарича UNIX, защото е еднопотребителска — като антипод на MULTICS. Операционната система на Томпсън намира разпространение сред колегите му от научният департамент на Bell lab's, защото прави разработката на софтуер по-лесна от всякога. Постепенно са добавени нови приложения, което позволило на групата да си осигури PDP-11 — по-нова и мощна система. 16 битовата PDP-11 става де-факто втората хардуерна платформа за UNIX реализацията. Благодарение на хардуерното управление на паметта са добавени многопотребителски приложения. С това, UNIX става първата многопотребителска операционна система в света.

Принцип на работа на операционните системи

Веднага след включване на компютъра и зареждане на BIOS, се зарежда и операционната система. Един компютър без операционна система е безполезен. Когато потребителят или дадена програма подаде команда към обвивката на операционната система, тя се предава на ядрото, което я обработва във вид, разбираем за компютъра или ако не може да я обработи, подава командата на драйвера на съответното устройство, който я превежда на машинен език.

Потребителски интерфейс е средата чрез която потребител се възползва от функционалността на конкретната програма или устройство. Той дава възможност на потребителя да зададе входните данни и да получи резултатите от устройството.

В информатиката, под потребителски интерфейс се разбира съвкупността от бутоните, менютата и/или общия изглед на прозорците на дадено приложение.