|
|
Как да признаеш на приятел, че
изпитваш чувства към него
Случвало ли ви се е да видите как най-добрият ви приятел отива на среща и да усетите, че ви се свива стомахът? Замисляли ли сте се, че чувствата ви към този човек не са толкова платонични, колкото сте смятали в началото? Приисквало ли ви се е някога да признаете: „Мисля, че ние сме нещо повече от приятели”?
Представете си следната ситуация: вечерта сте излезли по женски с компанията и - я чакай! - там е вашият приятел, но с кого по дяволите е излязъл? Двамата с другото момиче изглеждат ужасно близки, а вие се чувствате ужасно зле. Прибирате се рано вкъщи и започвате да чакате обичайното обаждане за лека нощ от него. В 3 сутринта се уморявате да чакате и потъвате в неспокоен сън. На следващия ден той казва: „О, това беше просто среща”. Седмица по-късно отново ги виждате заедно и гадното усещане в стомаха се завръща многократно усилено. Може би чувствата ви към вашия приятел не са точно такива, за каквито сте ги смятали. Какво трябва да направите?
В битката на половете оръжията са избрани, бойните линии очертани. Жените се опитват да „си хванат мъж”. Един ден срещаме някого, когото наистина харесваме като човек, но изобщо не ни интересува като любовник: „О, никога няма да преспя с него. Дори и след милион години”. Но след това разбираме, че не сме съвсем убедени в това. Какво се случва тогава? Когато двама души са приятели, „отбраната" им не си е на мястото и бариерите падат. Подкрепят се, държат се естествено и открито. Тъй като не полагат огромни усилия, истинската им личност проличава. Смеят се заедно и нямат задръжки да покажат своите недостатъци: той е виждал нейния целулит и познава женската ѝ депресия; тя пък го е чувала понякога да пръцка и знае как мирише тениската му след футболен мач... Истинската стойност на тази връзка отминава незабелязана, защото и двамата твърдо сте насочили очи навън, в търсене на „Специалния човек”. От време на време някой от вас отива на среща с истински претендент. После и двамата се втурвате у дома, залепяте се за телефона и се смеете на интимните подробности с „поредния празноглавец” или „поредната кифла”.
Всяка връзка, независимо дали е романтична или не, съществува благодарение на развитието си. Издигате я до едно равнище, проверявате дали е устойчиво и добавяте друго. Така структурата пораства. Ако поддържате приятелство с още неоткрити романтични отсенки, вие се впускате напред, защото не се страхувате. В деня, в който трети човек се появи на сцената, отваряте очи и откривате, че сте на ръба на пропаст, а не знаете как сте стигнали дотам.
Когато хората открият, че изпитват чувства към свой приятел, понякога не искат да се разкрият, защото „не желаят да го изгубят”. Знаят, че пресекат ли веднъж линията, няма да има връщане. Ако искате, може и нищо да не кажете. Това вероятно е един от онези трудни разговори, които никога няма да проведете. Дръжте си устата затворена, преструвайте се, че не ви пука, след това идете на сватбата му, напийте се здраво и си стойте в дъното, духайки сополи в носната си кърпа.
Но можете да решите и да изясните нещата. Ако наистина цените това приятелство обаче, трябва да стъпвате внимателно. Изходът е да си оставите път за елегантно отстъпление, без да си изгубите позицията на „сродна душа”.
Трябва да сте сигурни, че надигналите се у вас чувства са истински, а не просто страх, че ще изгубите един приятел.
Когато подемете разговора, насочете го към отношенията между вас, а не започвайте с фразата: „Това момиче не е за теб”.
Бъдете ясни и недвусмислени. Честността помежду ви има голям дял за успеха на приятелството ви до момента. Гледайте да не го изгубите сега. Ако предадете честността, ще изгубите доверието. Така ще се окажете без приятел и без ново гадже.
Кажете му например: „Преди винаги сме били честни един към друг, затова смятам, че трябва да изясня нещо. Онази вечер, когато ви видях с нея, бях малко по-разстроена, отколкото съм очаквала. За какво мислиш, че става дума?” Това прехвърля топката в неговото поле и ви оставя място за отстъпление, без да изгубите достойнството си.
Трябва да очаквате горе-долу такъв отговор: „А ти за какво мислиш?”. Как ще отговорите зависи от това колко далече сте готови да отидете. Най-добрият вариант е: „Може би преди никога не съм мислила за теб по този начин”. Не задълбавайте и после сменете темата, като му оставите време да осмисли казаното. Различията в половете са такива, че мъжете обичат да поседят известно време с информацията, преди да реагират. Особено ако става дума за сърдечни проблеми. Вероятно ще бъде много трудно, но се опитайте да се върнете към обичайните неща в приятелството ви.
Ако той никога повече не се върне към този разговор, трябва да решите дали е по силите ви да продължавате да му бъдете само „най-добра приятелка”.
Успех!
|
