Пустиня (от латински desertum, означаващо ненаселено място) е област с много сух или студен климат, където растителността липсва или е много оскъдна. Арабите наричат пустинята море без вода. Валежите са рядкост и малко по количество. Животинските видове са ограничен брой и повечето от тях са се пригодили към нощен начин на живот заради високите температури през деня. Пустините заемат около една трета от земната повърхност или около 50 милиона квадратни километра. Пустинни и полупустинни зони се намират в 53 страни по света.

Засушаванията, големите разлики в температурите и постоянният вятър, това са само част от характерните особености на горещите пустини. Вода не липсва, но валежите са твърде малко и крайно неравномерни. Всяка година през зимата падат дъждове в някоя част на Сахара, през лятото - в Монголия, а в Аризона и в Южна Африка валежи падат и през двата сезона. В Централна Сахара и в Австралия обаче валежите са рядкост.

Вятърът навява пясък и издига дюни. Някои от тях приличат на полумесец, това са хълмистите баркани в Сахара, а други - на гигантски успоредни бръчки. Песъчинките, носени от силния вятър, извайват скалите подобно на морските вълни, които запращат чакъла по скалистите брегове и ги пробиват по безбройни начини. Ветровата ерозия е характерна за пустините в Северна Америка (например в Долината на статуите) и за Сахара в областта Хогар.

С малки изключения растителността в пустините не образува непрекъсната покривка. Растенията поникват изолирано или разпокъсано на туфи. Противно на това, което човек си представя, в пустините живеят множество видове растения. Само в Централна Азия са описани 1700 вида, а в Сахара - около 1200. Растителните видове в пустинните области се защищават по различни начини от техният най-зъл враг - сушата. Някои от тях икономисват влагата, като ограничават изпаряването й от листата- Те са съвсем дребни, клюмват, когато въздухът е много сух, а освен това са покрити и с предпазна восъчна обвивка. Други растения в пустинята пускат много дълбоки корени, способни да черпят вода и от големи дълбочини (в Северна Америка растението мескит я всмуква от 30 м под повърхността). Други пък, обратното, разпростират корените си по пясъка така, че когато вали да могат максимално да поемат дъждовна вода. А има и растения, които в стъблата или подпочвените си органи (луковици, корени) складират голямо количество течност. Американските кактуси са превъзходни примери за това: най-големият - сагуаро (гигантската свещ), който достига височина 25 м, събира с тонове вода в двоите отвесни стъбла.

Пустините се обитават от най-разнообразни животни - насекоми, паяци, скорпиони, стоножки, мекотели, влечуги, земноводни, птици и бозайници, които правят впечатление с размерите си и с начина си на живот. Но все пак броят на животинските видове е ограничен в сравнение с обитаващите горите и сладководните водоеми на поясите с умерен климат. Само птиците, способни постоянно да живеят в Сахара, наброяват 29 вида, толкова са и в пустините на Северна Америка, а в австралийските са 17. Някои от птиците се размножават само ако вали, защото блатата благоприятстват растежа на растенията, с които се хранят. Козодоят преодолява най-тежките периоди на зимата, като изпада в летаргия в продължение на няколко седмици. Някои дребни бозайници правят същото и не водят активен живот, а се уединяват на сигурно място в дъното на подземните си убежища. И все пак по-голямата част от птиците и едрите бозайници водят активен живот независимо от природните условия, тъй като притежават приспособления, позволяващи им да превъзмогнат липсата на вода. Например едногърбата африканска камила може да загуби 25-30% от водата в тялото си без тежки усложнения. Затова пък е необходимо бързо да възстанови тази загуба, като вие вода. Дребните бозайници спестяват възможно най-много вода, като изхвърлят силно концентрирана урина, а някои от тях могат да преживеят и без да пият вода. Благодарение на химични реакции, които се осъществяват в организма им, те си набавят необходимите количества течност дори и ако се хранят с много суха храна! Всички животни избягват най-горещите часове от деня и търсят прикритие, а някои имат дори и приспособления за охлаждане. Такива например са големите им уши, които играят ролята на вентилатори. При тях голяма част от телесната топлина се отделя във въздуха. Американският заек от Калифорния е типичен пример за това.