Феноменът на страха

Страхът е причина за много нарушения във физиологично-психичната област и с това става причина за много болести. Някой смятат, че страхът започва като душевна травма още при раждането.

Учените са установили, че самия процес на раждането може да постави началото на страха.

Той се появява при детето по-късно, в психично неблагоприятни ситуации, например при липса на топлота, на душевна закрила. Липсата на човек, с когото детето е тясно свързано, поражда страх още в под съзнанието на кърмачето.

Именно при по-малките деца страхът може да бъде причина за нервни смущения във физическото и психичното им развитие. От страна на родителите се изисква да знаят и разбират това, да си правят съответните изводи, за да се избягат неудачите в по-нататъшното развитие на детето. Страхът е причина и за оказване на съпротива при възпитанието, той затруднява и променянето на погрешно усвоени навици.

Децата изпитват страх във всички възрасти, но има фази на страха, които се проявяват в определени жизнени ситуации. И много често този страх се увеличава от невежеството на родителите и околните. Така например при деца особено след третата година, т.е. във възрастта на ината, когато се утвърждава собственото “аз”, се стига до повишена агресивност, нарушения в храненето и съня, до напикаване и до наакване, в крайна сметка до нарушения в образуването и техниката на говора.

Това може да бъде отстранено, ако детето навреме се заведе при терапевт, към когото изпитва доверие, който да му вдъхне смелост за живот. Ако той е способен да вникне в същността на детето, се открива път, който води до неговото физиологично и психично здраве.

“Азът” на детето трябва да преработи страховете, за да може то свободно да се формира като личност.

Друг феномен на страха във всички възрасти е страхът от училището, особено страхът от неуспеха и учителите.

Ако детето не може свободно да се изказва, то при всички случаи е ограничено в своите постижения. В училище не може да изложи научения в къщи материал. При класни работи ученикът не знае “нищо”.

Изказвания като това: “Когато учителя влезе в стаята с куп тетрадки, ми става горещо, изчервявам се, краката и ръцете ми изстиват, заболява ме коремът и повече нищо не ми идва на ум” – са познати на много родители и учители. Неизпълнената задача тежи толкова повече, колкото труд е вложил ученикът. Евентуални забележки от страна на учителя или неприятности в къщи допълнително го обезкуражават. Много ученици не обръщат в такива случай внимание на своето положение, други са депресирани.

Понякога неуспехът в училище води до употреба на цигари, алкохол или наркотици. В такива случаи е важно да се намесим в подходящия момент и да окажем помощ.

Който познава детето си и наблюдава промени в неговото поведение, трябва в такива случай да потърси съвет на психотерапевт.