Не е нужно да сте

 

идеални родители!

 

„Проваляли ли сте се някога като родители?" „Всеки ден" - простичко признава една майка с две деца и две висши образования.
Не се престаравайте толкова, не се вживявайте твърде в ролята си на родители!!!

Но не е излишно да прочетете следните съвети извлечени от опита на много родители:

Не можете да свършите всичко правилно.
В стремежа си към съвършенство като родители вие стигате неминуемо до една точка, когато ефективността на усилията ви намалява и започвате да изпитвате чувство на вина, на несигурност дали сте взели най-вярното решение. Далеч по-полезно за вас и за децата ви ще бъде да приемете, че грешките са нещо естествено, че те са дори необходим аспект на съзряването.
,,Всички родители се провалят поне веднъж - признава един баща. -Има моменти, когато трябва да повярвате на децата си, а не го правите, или пък не ги насърчавате, когато тъкмо това е нужно." Но честно признатите грешки, допуснати от изпълнени с обич родители, не нанасят емоционална вреда на децата.
Наистина има определени форми на поведение - като пренебрежителното отношение, неприкритите предпочитания към едно от децата в семейството или суровите наказателни мерки, - които не правят чест на родителите. Но децата са устроени така, че да бъдат възпитавани от човешки същества, с всичките им недостатъци, и дълбоко в себе си ни разбират.

Безполезно е да обръщате поглед назад - или напред в бъдещето.
Отглеждането на децата е низ от моменти от настоящето: всеки ден изисква решения ,,на място", преценки според конкретната ситуация. Затова щастливите родители препоръчват една-единствена формула: живейте в настоящето!
Не поглеждайте назад в миналото освен да си вземете поука.
Нито пък гледайте напред, освен за да планирате нещата в перспектива.
Да се връщате с чувство на вина към миналото заради действия, които не са се оказали правилни, само би изтощило енергията ви, необходима за днешния ден. А ако поглеждате с чувство на страх в бъдещето, това може само да породи безпокойство за нещо, което може да се случи, но обикновено не става.
Твърде малко от дребните ежедневни пакости на детето предвещават нещо за неговото бъдещо поведение: те са по-скоро нормалните прояви на израстването.

Помнете, че невинаги сте харесвани.
Всички родители без изключение срещат неодобрението на децата си в един или друг момент. Това е действителността на нормалното, здравословно родителство. Но ако вземаме неприемливи решения или налагаме правила на децата си по-рядко, те ще свикнат с мисълта, че ние действаме в тяхна полза и за тяхно добро.
,,Предпочитам децата ми да не ме одобряват, вместо да им разреша да извършат нещо, което считам, че не е добро за тях", споделя един родител.
В крайна сметка децата забравят, прощават или най-малкото приемат нашата непоследователност като част от родителския ни дълг.

Не приемайте прекалено сериозно родителската си роля.
„Един от най-добрите начини да бъдете по-щастлив като родител е да осъзнаете, че нищо, което ви минава през главата, не е толкова сериозно, колкото си мислите" - съветва една майка на три деца.
Наистина да бъдеш родител е може би най-важната „професия" в живота на човека, но тя е и най-наситената с хумор - стига да можем да посрещаме и най-заплетените ситуации в отношенията с децата ни с дяволито хумористично пламъче.
Дори ако синът ви в изблик на гняв се заканва, че ще забегне от дома, да можете да реагирате като майката на Томи, която хладнокръвно и с ведър тон обезоръжила намеренията на сина си с думите: ,,Томи, моля те, остани. Аз ще си отида. . ."

Отглеждането на децата може да е по-лесно, да ни носи повече радост и чувство на изпълнен родителски дълг, стига да проявяваме взаимна обич, уважение и всеотдайност помежду си.

А родителско съвършенство наистина не е нужно. . .