Комиксът

Комиксът е пълноценно средство за изразяване, което използва рисунки. Текстът не е абсолютно необходим и има "неми" комикси, защото, както казва една френска поговорка: "Една картинка струва колкото хиляда думи.".

Комиксът има свой език, който предава с точност шума, движението, мислите, и, разбира се, думите на героите. Шумът се представя чрез ономатопеи. Това са кратки думи, с които се изразява звук, като "пльок" или "бум". Размерът, цветът и разположението на буквите отговарят на различните нюански на звука. Движението се показва със скоростни линии, например около краката на герой, който тича. Неизказаните мисли се предават с идеограми. Това са малки рисунки или знаци, които изразяват душевното състояние на героите. Удивителната показва учудване, запалена лампа означава "Открих!", а тъмен облак до главата на героя - че той има мрачни мисли

Ономатопеите (звукоподражанията) варират според страните: изстрел във Франция е "paw", но във Италия е "crack", а на български се предава с "бам".

Думите са представени от текст, разположен в балончета. Тези балончета имат опашки, които посочват кой говори. Ако става въпрос за мисли, а не за изречени думи, опашката е от последователни кръгчета. В комикса балончетата могат да приемат различни форми, не само заоблени, но и правоъгълни. Всички тези прийоми на "класическия" комикс могат да бъдат променени от всеки художник и заменени с нови идеи. Езикът на комикса се развива непрекъснато, а читателят се приспособява към него без проблеми.

  Раждането на комикса

Някой смятат, че комиксът е възникнал в САЩ през 1896 г. с "Yellow Kid" ("Жълтото хлапе") на Ричард Фелтън Аутколт. В действителност той съществува и преди тази дата. Швейцарският писател и художник Рудолф Тьопфер (1799-1846 г.) създава още през 1827 г. това, което нарича "истории в щампи", изпълнени с въображение и хумор ("Историята на г-н Старото Дърво", "Г-н Криптограм", "Г-н Жабо"). Те доставят в цяла Европа удоволствие на читателите и спечелват дори известни писатели като германеца Гьоте. Тьопфер не използва балончета и предпочита да поставя текста под рисунката. Въпреки това балончето е известно отдавна, защото обогатява карикатурите на политиците още от XVIII в.

  Първите комикси

Към 1825 г.: рисунките на Епинал.

1889 г.: "Семейство Фенуйяр" се появява във вестник "Пти франсе илюстре".

1890 - 1896 г.: "Пожарникарят Камамбер" (в "Пти франсе илюстре")

1905 г.: "Бекасин" (в "Сьомен дьо Сюзет")

1908 г.: "Никелираните крака" (в "Епатан")

1924 г.: "Биби Фрикотен" (в "Пти илюстре")

3 май 1925 г.: "Зиг и Пюс" се появява в "Диманш илюстре".

1929 г.: "Тентен" се появява в "Пти вентием (Белгия).

  Най-красивият комикс

Най-красивият комикс в света безспорно е "Little Nemo in Slumberland" ("Малкият Немо в страната на сънищата") на американеца Уинзър Маккей, публикуван от 1905 г. на неделните страници на "Ню Йорк Хералд". Той разказва за сънищата (и понякога кошмарите) на момченце, което накрая винаги се събужда. Рисунъкът в стил "1900 г." е прекрасен и много декоративен, а Маккей вече си играе с правилата на комикса: нарисуваното дете се оплаква от художника, къса страницата или заплашва да се превърне в лоша рисунка... Фантазията на Маккей днес се преоткрива при художника Фред ("Филемон").

  Комиксът като удоволствие

Комиксът доставя едновременно удоволствие и мечти. Илюстрацията в него едновременно се чете и съзерцава: погледът я възприема като текст и понякога се спира на рисунките, които са истински малки картини. Албумът с комикси е лесен за употреба, може да се отваря напосоки, да се носи или разменя. Освен това художникът има голяма свобода в творчеството: достатъчен е един молив, за да се измислят приказни вселени и герои... Ето защо комиксът често използва фантастични сюжети.

Богатство и разнообразие

Комиксът може да разглежда всякакви сюжети: драматични приключения или сатира на всекидневния живот, полицейски загадки, смешни или трагични, всекидневни или екзотични, политически или философски истории, както и всички форми на въображението, фантастичното и странното. Могат да се видят всякакви форми на рисунката, от изразителната карикатура до хубавата класическа рисунка, като се мине през "светлата линия" или претрупаните с подробности страници.

Комиксът си има фестивал

Град Ангулем, Франция, провежда от 1973 г. салон на комикса, превърнал се в международен фестивал. Всяка година той събира през последната седмица на януари художници, издатели и любители на комикса. Присъждат се награди, представят се изложби, организират се подписвания, конференции и срещи.

В Ангулем има и Национален център на комикса и образа (CNBDI), който подслонява музей на комикса.