Думата любов означава интимна дружба,съществуване на особено дълбоки чувства на преданост и всеотдайност между различни хора,съзнание за единство и взаимно съпреживяване на общата съдба,на скърбите и радостите в живота.

  Любовта съществува като наивност и разум,като съзнание и подсъзнание,като надежда и безнадеждност,като мъка и удоволствие.Според мен точно контрастите засилват нейната прелест,нейната красота,нейното интимно сладко дихание.(понякога обаче контрастите, водят до конфликти,които могат да разрушат връзката )Любовта е търпелива,тя не завижда,не се превъзнася,радва се на истината.

Любовта има навика да се надсмива над разума и благоприличието.Нейната мълния пада неочаквано върху “жертвата”.Според народната поговорка между влюбения човек и лудия няма почти никаква разлика.Те са безнадеждни хора,изгубили нормалната представа за действителността...Любовта няма граници,тя не подбира.Кара човека да върши понякога забавни глупости...

Любовта притежава една мистериозна и спонтанна сила.Тя идва, без да обяснява защо,без да се оглежда.Като че ли неяснотата и мъглявостта са нейното царство.Тя никога не мисли за последствията.

Когато някой се влюби,той най-напред преживява дълбоко блаженство,без да споделя това с никого.Започва концентрация на неговото внимание върху обекта на чувствата.Влюбеният желае да изрази по някакъв начин чувствата си.И така той прави съдбоносното признание и чака развълнуван отговора.Едно “да” или поне мълчалива благосклонност е истинско тържество на мечтите му.Той сякаш улавя птицата на щастието и лети над земята......Споделената любов разпалва много сладки чувства и подтиква съзнанието към по-фина изява,към по-откровени признания.Тя разнежва сърцата и окриля въображението.Влюбените взаимно се възприемат в сиянието на идеализацията.Всеки намира в другия чертите на красотата,въплътени в неповторима индивидуалност и чаровна сила.Това се отнася до лицето,фигурата,походката,моралните добродетели и т.н.

Но възпламенената любов не винаги може да намери взаимност.Често нейният омаен зов среща безразличие,понякога дори и насмешка.Това е страшна болка на сърцето,адска мъка,изгаряща влюбения.Той често загубва съня си,потъва в една мрачна меланхолия,в очите му напират сълзи.Всичко в човека сякаш боледува,дори лицето изгубва жизнеността си. Понякога една невъзможна любов може да “изкара човека извън релси”...От мъка човек понякога дори без причина влиза в безсмислени спорове с близките,роднините..разсейва се много лесно сякаш обитава друг свят-света на неосъществените мечти,изгубените надежди.Това повлиява дори на оценките му в училище.

Не винаги, обаче това което човек изпитва е истинска любов.Лично на мен много пъти ми се е случвало да си мисля,че харесвам някого,но след време съм осъзнавала,че е само временно привличане и че когато опозная този човек не всичко е така както изглежда.