ВИДОВЕ ОБЛАЦИ

Облак е видима маса кондензирани капчици или ледени кристали висящи в атмосферата над повърхността на Земята или друга планета. На Земята кондензираната субстанция е водна пара, която формира малки капки или ледени кристали, обикновено 0.01 mm в диаметър. Когато са обградени от милярди други капчици или кристали те стават видими като облаци.

Според състава си са разделени на водни, ледени и с месени.
В зависимост от височината - високи, средни, ниски и с вертикално развитие.
По външният си вид са: купести ( кълбести ), слоести и вълнообразни.

Според приетата международна класификация, облаците се обозначават с латински наименования и са разделени на четири семейства, десет рода и множество видове и разновидности.
Семействата са разделени според тяхното разположение във височина на атмосферата.     Високи  - над 6000 м (20000 фута).
    Средни - от 2000 м до 6000 м (6500 фута до 20000 фута).
    Ниски    - под 2000 м (6500 фута).
    Облаци с вертикално развитие - от 1000 м до 12000 м (3250 фута до 39000 фута).

Различните условия на атмосферата и релефа на земната повърхност позволяват образуването на всякакви видове, под видове и разновидности облаци и облачни системи.

ВИСОКИ ОБЛАЦИ

Високите облаци са разположени на височина над 6000 метра и достигат до 13000 метра в земната атмосфера. Съставът им е от ледени кристалчета независимо от годишният сезон, дебелината им е малка и от тях не вали. Образуват се най-често в топъл фронт, издигащ се над студен фронт. Движат се със скорост от 70 - 80км/ч, но понякога могат да достигнат и 350км/ч.
Поради голямата височина на която се намират движението им е незабележимо, но ако се забелязва с просто око то това означава предстоящо влошаване на времето. Според международната класификация се наблюдават три рода високи облаци:

Цируси - Cirrus (Ci) От латински - перест.

Единични облаци, най-често бели, понякога с копринен блясък, почти прозрачни с нишкообразна или влакнеста структура. През тях се вижда добре слънцето и луната. Видимо тези облаци се движат много бавно. Приемат най-различни форми на пера, нишки с разклонения, бели черти или куки завити нагоре. В последния случай това показва за наличие на вертикални течения на тази височина, предхождащи влошаване на времето.

Цирокумулуси - Cirrocumulus (Cc) - пересто-купест.

Тънък прозрачен облачен слой, съставен от малки бели парцалчета или малки топчета без сенки най-често в редове, разположени на групи, редици или дребни вълни, които напомнят пясъка на морски бряг. Появяват се почти винаги преди настъпването на топъл атмосферен фронт. Типичен Cc се среща рядко самостоятелно, а почти винаги придружен с други перести облаци.

Циростратус - Cirrostratus (Cs) - пересто-слоест.

Нежна бяла пелена, предаваща на небето млечен цвят, изглеждащ като коприна. През нея се наблюдават най-ярките оптични явления в атмосферата.
Ефекта Хало се вижда при преминаването, пречупването и отразяването на светлината през ледените кристалчета на Cs. Важно условие за да се наблюдава това явление е ледените кристалчета от който е изграден облака да имат формата на шестоъгълни призмички. Най-често се наблюдава Хало като светъл слабо оцветен пръстен около слънцето или луната.
Друга форма на Хало е когато се вижда като хоризонтален бял кръг, минаващ през слънцето и е успореден на хоризонта. Част от него може да се наблюдава кота лъжливи слънца. Възможно е да се образува и светъл вертикален стълб през слънцето, изтънен в отдалеченият си край под формата на меч. Понякога той и част от хоризонта образуват кръст.
Образуването на Венци около слънцето или луната се дължи на дифракцията на светлината преминаваща през малки и приблизително еднакви по размер ледени кристалчета.
В зависимост от големината на венците може да се съди и за приближаването на валежи. Появяването на циростратуси, предшествани от бързо движещи се цируси, свидетелства за приближаването на атмосферен фронт.
Високите облаци са без съществено значение за полетите на пара и делта планерите. Височината на която се намират не се отразява на непосредствените процеси в атмосферата, касаещи нивата на полетите.
Познаването им, по-скоро е необходимо за прогноза на времето и приближаването на атмосферни фронтове.
 

СРЕДНИ ОБЛАЦИ

Средните облаци са разположени на височина от 2000 метра до 6000 метра в земната атмосфера. Образуват се главно над топли високо издигнати атмосферни фронтове. Разделят се на два основни рода:

Алтокумулус - Altocumulus (Ac) от латински - високо-купест.

Тънки облачни пластове или мрежи, състоящи се от отделни редици или правилно подредени замъглени фигури или кълбета със засенчени места а понякога подредени на етажи образуващи просвети през което се вижда небето. Образуват се от преобърнат слой на височина около 3000 метра. Съставът им е от водни капки, често преохладени, а в някои случаи и ледени кристали. Наблюдават се и много разновидности като зъбери, куполи или кулички показващи нестабилността на атмосферата и предшестващи валежи в следобедните часове. При още по нестабилно време може да се наблюдава и Altocumulus lenticularis - Лещовиден облак , познат у нас като Шопски облак.

Алтостратус - Altostratus (As) - високо-слоест.

Сива или синкава облачна пелена с влакнеста и набраздена структура. Типично смесени облаци, прозиращи но контурите на слънцето или луната са размазани като през матово стъкло.
Появяващи се най-често след циростратуси (Cs) на височина от 6000 метра, а в последствие се снижават до 2000 метра, уплътняват се и увеличават дебелината си. От тях може да се очакват валежи главно през зимата, а през по-топлите сезони дъждовните капки се изпаряват още във въздуха, преди да достигнат земята. Образуват се главно при охлаждане на въздуха, вследствие на неговото разширение при надтичането му над сравнително по студена въздушна маса. В случая се образуват високи, средни и ниски стратуси достигащи дебелина до 6 км.
 

НИСКИ ОБЛАЦИ

Понякога ниските облаци са разположени много ниско над земята на височина от 50 - 100 метра, но могат да достигнат и до 6000 - 8000 метра в земната атмосфера. Делят се на три основни рода.

Стратокумулус - Stratocumulus (Sc) от латински - слоесто-купест.

Имат голяма прилика с алтокумулус (Ac) но се отличават с по-плътен строеж и са разположени на по-малка височина. Формата им е най-често на пелена или пласт от плоски или кълбовидни фигури, разположени на групи, бразди или вълни. Често покриват цялото небе във вид на дебела пелена, предшестваща появата на атмосферен фронт.

Стратус - Stratus (St) - слоест.

Еднороден равномерен облачен слой, който може да покрива цялото небе, прилича на мъгла, но не достига земята.
Понякога е разположен на 50-100 метра височина и от него ръми или падат дребни снежинки. Има лоша видимост и предхожда появата на топъл атмосферен фронт.

Нимбостратус - Nimbostratus (Ns) - слоесто-дъждовен.

Ниски дъждовни облаци с тъмно сив, плътен, сравнително еднороден състав. Дебелината им може да достигне до 6км. Покриват целият хоризонт и от тях падат обилни валежи. Под базата им много често е разположена ниска пелена от ниски разкъсани Фрактокумулуси или Фрактостратуси. Срещат се често близо до фронтовете на границата, отделяща топлия от студения въздух.

ОБЛАЦИ С ВЕРТИКАЛНО РАЗВИТИЕ

Облаците от този род се образуват при неустойчивото равновесие на въздуха, създадено в резултат на слънчевото нагряване на земната повърхност. Тяхното разположение е зависимо от термичните свойства на повърхността, над която се намират.
Купестите облаци, създадени в следствие на слънчевото нагряване, са разположени единично по небето и не се сливат в големи групи. Имат добре изразен дневен ход, най-често се наблюдават около обедните часове през лятото.
Купесто-дъждовни облаци се образуват и от механичното изместване на топлия въздух нагоре, при движението предхождащо студен или оклюзионен атмосферен фронт, под формата на голям облачен вал.

Кумулус - Cumulus (Cu) от латински - купест.

Единични плътни облачни масиви с плоска основа - база, и куполообразна бяла набъбваща горна част. Появяват се като неголеми бели кълбета, образуват хоризонтална основа и продължават развитието си във височина. Кумулусите, запазващи закръглените форми чак до върха си, не отличаващи се с голямо вертикално развитие се наричат Облаци на Хубавото Време - Cumulus humilis (Cu hum).

При определени условия, често са разположени в дълги прави редици през известно разстояние един от друг, така наречените Облачни улици - Cumulus undulatus.
Това са любимите облаци на парапланеристите - хубави термики, позволяващи големи прелети и дълго реене.

Кумулус конгестус - Cumulus congestus (Cu cong).

Мощните купести облаци се отличават с по-голямо вертикално развитие. На снимката - (Cu cong), намиращ се в пълното си развитие. Облака е пробил термичният задържащ пласт, като отчасти се е разпрострял по дължината му във вид на стратокумулус кумулогенитус (Sс cug).
Този вид облаци се наблюдават по-често в планинските райони и развитието им зависи от неустойчивостта на атмосферата..

Кумулонимбус - Cumulonimbus (Cb) - купесто-дъждовен.

При липсата на термични задържащи пластове (изотермии, инверсии) вертикалното развитие на кумулус конгестус (Cu cong) може да достигне до границата на ледените ядра и кристали, и да прерасне в кумулонимбус (Cb). Горната му част продължава да расте във височина и водните капки и ледените кристали, съставляващи облака, достигат много голяма маса.
Скоростта на вертикалните движения вътре в него достига до 25м/с. В следствие на тези процеси, върхът на облака се вледенява, образувайки Incus - Наковалня и се разпада, като се образуват още видове - цируси (Ci), алтостратуси (As), алтокумулуси (Ac) и т.н. - истинска фабрика за облаци.

Мощни поройни дъждове, придружени със силни поривисти ветрове и гръмотевични бури са резултата на тази дейност.
Понякога се наблюдава и падането на краткотрайни градушки.

Кумулонимбус маматус - Cumulonimbus mammatus (Cb mam).

Характерно за този тип облаци е, че базата им като че ли е окачена с гроздове.
За образуването на тази странна форма допринасят низходящите течения, намиращи се вътре в облака, които се срещат с възходящите течения, намиращи се под базата на облака.
Облаци от този тип могат да бъдат и стратокумулуси маматус (Sc mam).

Аркус - Arcus.

В зависимост от скоростта на предвижване и величината на развитието на буреносните облаци, на предната част предхождаща атмосферните фронтове, може да се образува облачен вал във вид на тъмно сива дъга, ясно различаваща се от останалите по-светли облаци, наричана Търкалящ се Валяк - аркус - аrcus.
Под аркуса се наблюдават разкъсани подвижни части, най-често това са фрактокумулуси (Fc) или фрактустратуси (Fs), свидетелстващи за мощни възходящи потоци и завихряния на въздуха, както и силни шквалови явления.
При много мощна конвекция при определени условия могат да се образуват и смерчове.

ОРОГРАФИЧНИ ( ВЪЛНООБРАЗНИ ) ОБЛАЦИ

Самото име (Oрос - планина) дава представа за облаците от този вид. При движението си в планински терени въздуха среща релефни препятствия и ако тяхната височина е достатъчно голяма, а той достатъчно влажен, при издигането си по наветрения склон ще достигне нивото на кондензация и ще се образуват облаци. Освен това поради смущение в потока, създаден от препятствието, зад него възникват система от вълни, чиито гребени и долини остават приблизително на едно и също място (стоящи вълни).
Образуването на вълнообразни движения в атмосферата се поражда и на границата на две различни среди.
Класически пример за това са вълните, образувани върху водната повърхност. Вълните в атмосферата се образуват по същия начин, като за граница служи различните свойства на въздуха, по дължината на задържащите термични пластове - инверсии и изотермии. Плътността на въздуха в близост до тях, се изменя скокообразно в зависимост от намаленото налягане, разликите в температурата и изменението на скоростта и посоката на вятъра.
Дължината на вълните се изменя с увеличаването скоростта на вятъра и намаляването на разликата в плътността на двете въздушни пласта, т.е. при разлика в температурата им.
От съществено значение за леката авиация са три типа облаци, образувани по този начин.

Алтокумулус ундулатос - Altocumulus undulatus oт латински - вълнообразен.

Вълнообразни облаци във вид на успоредни ленти, разположени в една или две посоки, с относително висока влажност.
При образуването на тези облаци, върховете на въздушната вълна се охлаждат и образуват облака а падините между тях, се компресират, нагряват и изпаряват.
 

Алтокумулус лентикуларис - Altocumulus lenticularis (Ac lent) - лещовиден.

Образува се главно при срещането на въздушният поток с планински възвишения, хълмове или хребети. В резултат на достатъчната скорост на въздуха се образува статична вълна зад срещаното земно препятствие, при което се получават стоящи (стационарни) облаци, известни като лещи. Те не изменят разстоянието си зад препятствието породило тяхното появяване, и се наричат още и облаци на дългата вълна.
Лещовидните облаци са разположени успоредно на планинските склонове. Почти непрекъснато изменят формата си и сравнително малко местонахождението си. Краищата им са ясно очертани, най-често изгладени и в тях се наблюдава явлението Иризия.
Само понякога повърхностите им са неравни и тогава може да се очакват по-големи турбуленции. Често те са разположени един над друг, като по този начин образуват няколко етажни групи, средните части на които може да се сливат. Наблюдавани са 5-6 етажни лещи, но най-често са по два или три.
Лещовидните облаци могат да се появят и като мощна развита вертикална и хоризонтална облачност.
Вертикалното им развитие може да стигне на ниво до 5000 метра, като достига границата на перестите облаци.
В такъв случай облаците покриват почти целия небосклон.

Фрактокумулус - Fractocumulus (Fc rot) - роторни облаци.

Образуват се в подветрената страна на планинските върхове, където налягането намалява благодарение на голямата скорост на вятъра.
Тези облаци се разполагат винаги под върховете на предизвиканите вълнообразни движения вълни, имат най-различни форми и постоянно се видоизменят.
 

 
Облаците са разделени на няколко вида в зависимост от техните свойства, височина и вид. Те са едни от най-интересните явления в атмосферата и имат непосредствено влияние върху метеорологичните условия за летене.