БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПОСЛОВИЦИ И
 ПОГОВОРКИ

• Който ляга рано, рано и става.
• Човек се учи, от що му се случи.
• Който няма воля, всичко му е неволя.
• Взел клечка да бие мечка.
• Каквото повикало, такова дошло.
• Малкото камъче прекатуря колата.
• Дървото се превива, доде е младо.
• От всяко дърво свирка не става.
• Доде вятър не повее, гората се не люлее.
• Ако има в паницата ще има и в лъжицата.
• Ако си богат, всекиму си сват.
• Имот се в гроба не носи.
• Бързата работа – срам за майстора.
• Който бърза, късно стига.
• Скарали се врабците за чуждото просо.
• На вълкът му е дебел врата, защото си върши работата сам.
• Не види гредата, види иглата.
• Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
• Мокър от дъжд се не бои.
• Добра дума, път пропрявя.
• Езикът кости няма, ама кости троши.
• Казана дума, хвърлен камък.
• Не плюй в кладенеца, от който ще пиеш.
• Прехапи си езика, но лоша дума не казвай.
• Който завижда, не вижда.
• Ако има грешка, има и прошка.
• Който копае гроб за другиму, сам пада в него.
• Какво си дробил, това ще сърбаш.
• Хубавите круши, прасетата ги ядат.
• Вместо да му извадят очите, му изписаха веждите
• За всяка болка си има лек.
• Гарван гарвану око не вади.
• Тебе думам дъще, сещай се снахо.
• Къде го чукаш, къде се пука.
• Крадецът вика: дръжте крадеца !
• Хитрата сврака ─ с двата крака.
• Шило в торба не стои.
• Бяло му лицето, черно му сърцето.
• Денем светец, нощем крадец.
• Два остри камъка брашно не мелят.
• На лъжата краката са къси.
• Луд умора няма.
• Неволята учи.
• Който вади нож, от нож умира.
• Досаден като конска муха.
• Око да види, ръка да пипне.
• Парен каша духа.
• Срещу ръжен не се рита.
• Ни чул, ни видял.
• Стадо без мърша не бива.
• Брат брата не храни, ала все го брани.
• Кръвта вода не става.
• Сговорна дружина, планина повдига.
• Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
• Тихата вода е най опасна.
• Сложил си главата в тор бата.
• Гузен негонен бяга.
• На страха очите са големи.
• Страх лозе пази.
• Един път стомна за вода, втори път стомна за вода, третият път се счупила.
• Всеки с късмета си ходи.
• Родиди ме с късмет, па ме хвърли на смет.
• Господ дал, Господ взел.
• Морето не е до колене.
• Който не работи, не трябва да яде.
• Яде като мечка, работи като буболечка.
• Голям залък хапни, голяма дума не казвай.
• Стара рана заздравява – лоша дума се не забравя.
• Юнак без рана не ходи.
• Здрав дух – здраво тяло.
• Клин клина избива.
• Всека жаба да си знае гьола.
• Утрото е по-мъдро от вечерта.
• Не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава.
• Каквото почукало, такова се обадило.
• Каквото посееш, това ще пожънеш
• Рибата още в морето, той приготвил тигана
• Рибата се вмирисва от главата.
• Животът е като стълба — едни се качват, други слизат
• Господ забавя, но забравя
• Като се претури колата ─ пътища много
• Който завижда ─ не вижда
• Две дини под една мишница не се носят
• Много баби ─ хилаво дете
• Не питай старило, питай патило
• Приятел в нужда се познава.
• Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.